„Никога вече!“ – Това е фразата, която през последните десетилетия политици, институции и граждани свързват със спомена, обещанието и надеждата, че събитията в човешката история отпреди осем десетилетия няма да се повторят. Никога вече!
На 27 януари 1945 г. Червената армия на Съветския съюз влиза в концлагера Аушвиц и освобождава последните оживели затворници в него. По времето на нацисткия режим там са избити над 1 милион души, предимно евреи, а броят на загиналите в Европа надхвърля 6 милиона. През 1996 г. по инициатива на германския президент Роман Херцог датата е обявена за Ден на почит към паметта на жертвите на националсоциализма. През 2005 г. Обединените нации приемат 27 януари за Международен ден в памет на жертвите на Холокоста.
Историята трябва да се помни, за да не се повтарят грешките, допуснати в миналото. Държавният културен институт към Министерството на външните работи на България от години работи в тази посока и отбелязва с различни програми важните дати в календара.
Днешната не прави изключение, разказва пред Радио България директорът на института Снежана Йовева-Димитрова.
„Осигурили сме чрез онлайн платформа достъп до българския документален филм „Въпрос на оцеляване“ (A Question of Survival) на кинорежисьора и продуцент Елка Николова, която от години живее и работи в Ню Йорк.
Тя е направила един много интересен разказ за съдбите на трима български евреи, чието детство преминава в България в тревожните години на антисемитска пропаганда и подготовката за депортация. Във фокуса са съдбите им след отпътуването на семействата им към Палестина през житейски пътища из Европа до установяването им в Ню Йорк. Там се срещат със спомени на оцелелите от Холокоста и желанието им да осмислят как са се разминали с трагичния край. Много чист и откровен филм за спомена и паметта, които живеят днес. Организираме подобни онлайн прояви защото така даваме възможност на всички наши сънародници, а и не само, да се почувстват съпричастни.“
Филмът с продължителност 40 минути и със субтитри на английски език може да бъде гледан безплатно от всяка точка на света до 30 януари ТУК. Инициативата е част от комуникационните дейности на Държавния културен институт поБългаро-норвежкия проект за противодействие на антисемитизма и опазването на еврейското наследство.
Международният ден в памет на жертвите на Холокоста ще бъде отбелязан днес и в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ заедно с посолството на Израел, Народното събрание, Министерството на външните работи и Организацията на евреите в България „Шалом“. Слово ще произнесат ректорът проф. Анастас Герджиков, посланикът на Израел Йорам Елрон, посланикът на Германия Кристоф Айххорн, представители на българските институции.След изказванията на официалните гости е предвидена церемония по запалване на свещи в памет на жертвите на Холокоста и представяне на изложбата „Шоа: Как е било възможно това от човешка гледна точка?“ на Световния център за възпоменание на Холокоста Яд Вашем.
По време на Втората световна война страната ни успява да спаси близо 50 хил. български евреи.
След присъединяването на България към Тристранния пакт през 1941 г. правителството е принудено да следва антиеврейска политика, но острата реакция на обществеността, на църквата, на политици и интелектуаци спира две години по-късно плановете за депортиране на евреите към нацистките концлагери. Начело на протеста застава подпредседателят на Народното събрание Димитър Пешев, чието дело е овековечено през 1997 г. с дърво на негово име в Гората на праведниците в Израел.
Снимки: facebook/AQuestionOfSurvival, БНР - архив, alef-bg.org
Българските археолози продължават проучването на античния нимфеум (светилище на нимфи), открито в комплекса "Акве Калиде" край Бургас. Нимфеумът заема централно място в бившите римските терми и е бил част от фонтан с надпис и статуя на трите..
На днешния ден преди 90 години е извършено освещаването на Паметника на свободата на връх Шипка. Той е издигнат в памет на загиналите герои на отбраняваното място по време на Шипченската битка, около което са се провели решаващите боеве за..
След Освобождението на България от османско владичество в обявената през 1879 г. нова българска столица София се стичат архитекти от Европа, за да ѝ придадат модерен облик и функционална организация. Сред тях завинаги в архитектурната история на..