Първата българска дума, която д-р Абдулах Заргар научава, е свързана с доброто. Година след година той върши добрини, възвръщайки здравето на пациентите си в един изпаднал в оскъдица район. А когато най-много се нуждае от хорската подкрепа, лавина от добронамереност задвижва административната машина в помощ на лекаря, спасил градската болница от фалит, за да има къде да раздава от своето добро.
В началото на м.г. иранският лекар, зад когото застана цял Исперих и спечели силна обществена подкрепа, получи българско гражданство. Медикът, дошъл преди 18 години от Великобритания в малкия град, беше принуден да напусне директорския пост в болницата, заради липсата на българско гражданство. Година по-късно д-р Абдулах Заргар казва, че се чувства много по-сигурен и вече не се налага да разчита на приятелите си за „административните неща, ток, вода, интернет“.
Произхождащ от богата фамилия на златари, той предпочита да поеме по свой път – завършва медицина в Москва и след това работи в болници в Турция, Франция, Германия и Великобритания. И въпреки че има разрешително за практикуване на Острова, предпочита да остане като редови лекар при хората в своя район.
Откакто се е сдобил с български паспорт, д-р Абдулах Заргар с гордост казва, че е гласувал на всички избори, защото се чувства част от обществото. И все така следва собствената си философия да прави добро – не само като медик, но и като човек.
„За мен като лекар няма нищо по-приятно от това да видя излекуван пациент – добавя той. – Но дори и когато правя нещо добро за обществото или за хората около мен, това много ме радва и винаги е било така. А за лошото ще дам пример – докато един ден карах колата си, от автомобила пред мен шофьорът изхвърли пластмасова бутилка. Аз познавам този човек, той е от моето село. След две-три седмици той дойде при мен на преглед, попитах го къде живее и той отговори – в Германия. Интересно, казах, там изхвърляте ли на магистралата пластмасови бутилки. А той се смее – „А, докторе, в Германия законите са различни“. Ето това много ме натъжава – у нас можеш да изхвърлиш бутилката си на пътя, а там не го правиш, защото законите са други.“
Д-р Абдулах Заргар посвещава времето и себе си на своите пациенти – когато свърши работният му ден, преглежда бедните и болни хора в околните села, без да им вземе дори лев. Два пъти седмично прави и ортопедични операции в болницата в областния град Варна.
„Нямам оплаквания по отношение на кариерата си, защото основното в нея е да бъда полезен – категоричен е лекарят. – Разбира се, на по-млади години, когато живеех в други държави, имах повече възможности за развитие, за научна дейност. Тук нямам такива условия, дори и за много големи операции. Но това е второстепенно – понякога чаша вода в пустинята има голямо значение и аз се опитвам по този начин да бъда полезен. Така че съм удовлетворен от това, което мога да направя за хората около мен.“
Лекарят отдавна е спечелил доверието и обичта на местните хора, затова и те често го търсят за съвет. В последно време – дали да си поставят ваксина срещу Covid-19.
„Аз имам два отговора – казва им д-р Абдулах Заргар. – Първо, че вече три пъти съм ваксиниран и второ, ако някой ми предложи нещо по-разумно от ваксинация, ще го слушам и ще дебатирам. Никой обаче не ми предлага нещо по-добро, само дето всички са анти настроени. Но с анти не става, човек трябва да има алтернатива, а когато я няма, въпросът става безсмислен. Затова и обяснявам как действа ваксината, давам съвети – нямаме друг избор.“
Отминалата година е открила на д-р Абдулах Заргар истинските лица на хората около него – някои са се доказали като приятели, а други са свалили фалшивите си маски. Лекарят е сложил върху домашната си маса и няколко български учебници и книги –доказателство, че дълго още ще остане, за да служи всеотдайно на хората в беда.
Съставил: Диана Цанкова (по интервю на Ивелина Иванова, БНР-Шумен)
Снимки: БГНЕС, МБАЛ-Исперих
Нидерландката Естер Вилемс продължава да привлича хора от различни градове и националности в своя клуб за български народни танци, създаден в Хага и носещ името "Зора". Основан е през 2017 година и още тогава в него се записват 13 души, които с..
Преживяваше в междинен свят, издигнат над дребнавостите на материята, ала с допусната до Божия промисъл душа. С прилепени до земята нозе отваряше сърцето си за птиците и слушаше с наслада гъшия хор. А в белотата на картона привиждаше лицата на велики..
След като посвещава 23 години от живота си на Кралския военноморски флот, британецът Дарен Картър решава да се уволни през 2013 г. Признава, че в продължение на години се е носил без посока през "бурните води на живота" - от работа..