За мнозина името на големия български художник Иван Пенков (1897-1957) е свързано преди всичко със стъклописите в представителните сгради на Съдебните палати в София и Русе, в аулата на Софийския университет или в сградата на Българската народна банка /БНБ/. Учил живопис в Мюнхен, той е автор и на множество емблематични за българската сценография декори.
Иван Пенков е от оня кръг творци, които остават знакови в българския ХХ век с движението „Родно изкуство”, изразяващо стремежа на творците да изобразяват българския бит и родната земя.Специална експозиция в галерия „Средец“ на Министерството на културата, озаглавена „Архив Гипсън V: Светлописците Пенкови“, разказва за фамилията на известния художник.
Неизвестно дали заради алюзията със стъклописите, създателят на изложбата Иво Хаджимишев я нарекъл „светлописците Пенкови“. Но „светлопис“ е буквален превод на думата фотография и това съвсем не е случайно. Публиката може да види фотографиите направени от бащата на проф. Иван Пенков през XIX век. Георги Пенков е имал фотографско ателие в Казанлък и тази любов към фотографията е наследена по-късно и от сина му.
Повечето снимки на Иван Пенков представени в изложбата са правени по време на Втората световна война край София.
„В Панчарево, където живеят в един мирен двор, зад стените на който бушува световната война – уточнява Иво Хаджимишев. – Там се събират водещи български интелектуалци - проф. Александър Балабанов, Никола Михов, Храбър Попов – един голям архитект. Виждаме и японския пълномощен министър, който е бил евакуиран там, а синовете на този човек и на Иван Пенков са били съученици в Дойче Шуле и семействата се сприятеляват до степен, че този човек е бил приет на мегдана, да пият вино с панчаревците.”
Иван Пенков е бил народен човек, разказва Иво Хаджимишев. Местните селяни са имали доверие в него. Затова сред най-ценните фотографии са тези на достолепните панчаревци, на българите от онова време, които са го допускали до себе си. Той е говорел на техния език и така са се родили тези изображения, които може да се видят в изложбата до 16 март 2022 г..
Снимки: Георги Пенков, Иван Пенков
На 27 октомври се навършват 165 години от рождението на акад. Александър Теодоров-Балан, който е първият теоретик на българския книжовен език, фонетика и граматика. Той е роден е роден през 1859 г. в с. Кубей, Бесарабия. Неговият баща Стоян..
Седмицата на българското документално кино за изкуство и творци “Док-Арт-Фест” ще се състои в Берлин от 31 октомври до 6 ноември т.г. “Талантът няма националност, но корените му имат значение – от тях той черпи сила и се връща при тях, защото там..
Документалният филм „Духовното огледало на християнския Несебър“ на БНТ бе отличен с общо четири награди на три престижни международни кинофестивала в Бразилия, Грузия и Португалия . Сценарист на лентата е нашият колега от Радио България Иво..
Инициативата на програма "Христо Ботев" на БНР, започнала през 2021 г., се фокусира върху постиженията на писатели, поети, драматурзи, художници,..