Седмица преди началото на Великия пост и ден преди Месни заговезни, Българската православна църква е отредила ден за възпоменание на душите на покойниците. Наречен е от народа ни Голяма задушница, но според Църквата, всяка една от Задушниците, посветени на преминалите в отвъдния свят е еднаква по важност. В църковния календар Задушниците предшестват Великденските, Петровите и Рождественските пости и по правило се падат в съботния ден, който символизира полагането на Иисус Христос в гроба. Затова е прието на Задушниците да не се работи, за да може всички мисли да бъдат отправени молитвено и с благодарност в памет на починалите.
Богослуженията в православните храмове са за упокой на душите, със специални песнопения и канон за мъртвите. По традиция се приготвя обредно варено жито, наречено още „коливо“, което миряните поставят на обща трапеза в храма, преди службата.
Житото символизира Христос, който възкръсва от мъртвите, затова коливото е задължителен елемент от подавките на Задушница. Освен жито, на общата трапеза присъстват задължително хлябът и виното, олицетворяващи тялото и кръвта Христови. По време на освещаването им свещеникът прекадява с тамян трапезата, чертае кръст на житото, отчупва част от хляба и прелива от виното. В молитвата участват всички свещеници в храма и възпоменават имената на покойниците, записани от миряните преди службата. След края на богослужението, вярващите пристъпват към трапезата и раздават помежду си от храната с думите „Бог да прости!“.
Прието е на този ден да се ходи и на гробищата, където близките на починалите почистват гробовете, засаждат цветя, израз на преклонението им към добродетелите на любимите покойници. На гробищата, хората също правят подавки помежду си за „Бог да прости“. Прието е също върху почистения гроб да се прелее червено вино и да се остави да гори църковна свещ, като символ на вярата в Спасението и безсмъртието на душата.
Снимки: БГНЕС
Преди близо 40 години, Българските православни църковни общини (БПЦО) в Западна и Средна Европа били обособени в няколко града – Будапеща, Мюнхен, Виена, Стокхолм, Малмьо, Осло и Париж. Първоначално, седалището на българския Западноевропейски..
На 5 февруари Православната църква чества света мъченица Агатия (Добра) и мъченик Еладий. При римския император Деций Траян (249–251) имало жестоко гонение против християните. По това време в гр. Палермо, Сицилия, живеела млада девойка, на..
На 4 февруари Православната църква чества преподобни Исидор Пелусиотски – един от Отците учители на Църквата, теолог, автор на богословски съчинения. Роден около 360 г. в знатно семейство в Александрия, Египет. Получава отлично образование..
На 17 февруари православната църква възпоменава Свети великомъченик Теодор Тирон, както и преподобни Роман Търновски. В град Амасия, в..
На 18 февруари православната църква чества свети Лъв, папа Римски и свети Агапит Изповедник, епископ Синадски. Свети Лъв, папа на Рим (440–461..
Васил Левски е български революционер и национален герой, борил се за освобождението на България от Османската империя. Той е идеолог, основател и..