Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Църквата „Св. 40 мъченици“ е емблематична за българската история

Средновековният храм е построен и зографисан по волята на българския цар Иван Асен ІІ, в чест на голямата му победа над епирския деспот Теодор Комнин на 9 март 1230 г. край Клокотница

7
Снимка: РИМ Велико Търново

Емблематичният великотърновски храм „Св. 40 мъченици“ пази безценни свидетелства за величието на средновековните ни владетели. Сред тях са колоните на хан Омуртаг (815–831) и на самия цар Иван Асен ІІ  (1190-1241) с известния надпис в 13 реда, провъзгласяващ на български език голямата победа на българите при Клокотница.


По време на археологически проучвания на храма са били открити гробовете на цар Калоян (1197-1207), както и на самия цар Иван Асен II и на съпругата му Ана Мария. Иван Асен II е един от най-великите български владетели, защото по негово време България граничи на три морета и е една голяма империя на Балканите“, казва д-р Иван Църов, директор на РИМ Велико Търново. Връщайки се от победната война, владетелят решава, че наистина светите 40 мъченици са били на негова страна и че са подкрепили армията му. „Поради тази причина това става главната църква на столичния град Търнов, като разбира се Патриаршеската църква (която увенчава хълма Царевец) по това време е майката на християнството в България “ – твърди историкът. В средата на ХІІІ в. около храма се създава царският манастир „Великата лавра”.

„Църквата просъществува като манастирска до XV век, когато е преустроена в джамия (от османския нашественик-бел.ред.) и така до началото на XIX век. Най-интересното е, че в храма фамилията на Асеневци са погребвали българските царе, които произхождат от тази династия, българските царици и най-близките си родственици. За съжаление, когато черквата е била превърната в джамия, всички тези гробници са били унищожени. До наши дни са достигнали сравнително малко артефакти. Но най-интересен е гробът на българския цар Калоян, заедно с известния Калоянов пръстен печат. Това е единственият царски гроб от средновековието, до който можем да се докоснем. Защото другият царски гроб е на остров Св. Ахил в Гърция – на великия цар Самуил, но той е извън пределите на България“ – разказва д-р Иван Църов.

По време на земетресението от 1327 г. храмът е разрушен почти до основи. През XIV в. обаче, светинята е  възстановена, а впоследствие е била преустройвана многократно. Въпреки превратностите на времето, „Св. 40 мъченици“ пази безценни реликви, свързани с традицията на Търновската художествена школа, оказвала сериозно влияние върху развитието на българската живопис чак до XVII век. Интерес за ценителите представляват стенописите „Св. Елисавета Млекопитателница с младенеца Йоан“ и „Св. Анна Млекопитателница“. До нас са достигнали и отделни фрагменти от картинен календар, най-вероятно от втората половина на XIII век.

Храмът „Св. 40 мъченици“ се свързва с още едно знаково събитие от българската история. На 22 септември 1908 г. в двора на църквата княз Фердинанд обявява с манифест Независимостта на България след петвековно османско владичество.

Църквата е реставрирана в началото на XXI век – обяснява д-р Църов. – През 2005 г., след 30 годишна реставрация, тя отново отвори врати за посетители. Всяка година празникът на Велико Търново (22 март) започва именно от тази църква и продължава на хълма Царевец. Там се случват и християнски ритуали, въобще едно много интересно и посещавано място.“

Снимки: РИМ Велико Търново


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Още от категорията

Софиянци се тълпят да прочетат царския манифест с указа-закон за новата власт на превратаджиите

Български уроци – защо един военен преврат не води до "обнова"?

Преди 90 години, на 19 май 1934 г., движението "Звено" и Военният съюз в България извършват безкръвен преврат. В името на модернизирането на страната, наречено "обнова" те премахват Търновската конституция , забраняват партиите и македонската..

публикувано на 19.05.24 в 05:30

Пуснаха сребърен медал с театрална маска от Хераклея Синтика

Сребърен медал с изобразена древна театрална маска е създаден по повод откриването на античния град Хераклея Синтика край Петрич. Керамичната театрална маска от II-III век, която краси медала, е намерена по време на разкопки и е изложена в..

публикувано на 18.05.24 в 10:28
Участнички в конкурс за красота „Царицата на плажа“. 1936 г.

Модата от средата на XIX в. до средата на XX в. показва Държавният архив

"Модата в огледалото на едно столетие – от средата на XIX в. до средата на XX в." – под това заглавие Държавна агенция "Архиви" представя в експозиция с над 120 снимки и оригинални артефакти промяната в облеклото и аксесоарите в един от..

публикувано на 16.05.24 в 08:30