Емблематичният великотърновски храм „Св. 40 мъченици“ пази безценни свидетелства за величието на средновековните ни владетели. Сред тях са колоните на хан Омуртаг (815–831) и на самия цар Иван Асен ІІ (1190-1241) с известния надпис в 13 реда, провъзгласяващ на български език голямата победа на българите при Клокотница.
По време на археологически проучвания на храма са били открити гробовете на цар Калоян (1197-1207), както и на самия цар Иван Асен II и на съпругата му Ана Мария. “Иван Асен II е един от най-великите български владетели, защото по негово време България граничи на три морета и е една голяма империя на Балканите“, казва д-р Иван Църов, директор на РИМ Велико Търново. Връщайки се от победната война, владетелят решава, че наистина светите 40 мъченици са били на негова страна и че са подкрепили армията му. „Поради тази причина това става главната църква на столичния град Търнов, като разбира се Патриаршеската църква (която увенчава хълма Царевец) по това време е майката на християнството в България “ – твърди историкът. В средата на ХІІІ в. около храма се създава царският манастир „Великата лавра”.
По време на земетресението от 1327 г. храмът е разрушен почти до основи. През XIV в. обаче, светинята е възстановена, а впоследствие е била преустройвана многократно. Въпреки превратностите на времето, „Св. 40 мъченици“ пази безценни реликви, свързани с традицията на Търновската художествена школа, оказвала сериозно влияние върху развитието на българската живопис чак до XVII век. Интерес за ценителите представляват стенописите „Св. Елисавета Млекопитателница с младенеца Йоан“ и „Св. Анна Млекопитателница“. До нас са достигнали и отделни фрагменти от картинен календар, най-вероятно от втората половина на XIII век.
Храмът „Св. 40 мъченици“ се свързва с още едно знаково събитие от българската история. На 22 септември 1908 г. в двора на църквата княз Фердинанд обявява с манифест Независимостта на България след петвековно османско владичество.
„Църквата е реставрирана в началото на XXI век – обяснява д-р Църов. – През 2005 г., след 30 годишна реставрация, тя отново отвори врати за посетители. Всяка година празникът на Велико Търново (22 март) започва именно от тази църква и продължава на хълма Царевец. Там се случват и християнски ритуали, въобще едно много интересно и посещавано място.“
Снимки: РИМ Велико ТърновоНа 1 януари, Василовден, Православната ни църква чества празника Обрезание Господне, както и свети Василий Велики – един от най-почитаните християнски светци, света Емилия и свети мъченик Василий Анкирски. В този ден в православните храмове се..
На третия ден на Рождество Христово, 27 декември, Православната ни църква почита паметта на свети Стефан – първият християнски мъченик. Името му означава "венец" , "корона" и произлиза от гръцки "στέφανος" (stéphanos). То символизира победа и чест,..
На залез слънце от 25 декември еврейската общност започва да празнува Ханука. Началото на празника е на 25-ия ден от еврейския месец кислев и според годината може да се падне през ноември или декември. С паленето на 9 свещи или ритуално масло в..
На 14 януари Православната църква чества преподобните отци, избити в Синай и Раита и св. Равноапостолна Нина Грузинска. Няма точни..
На 15 януари Православна църква чества светите преподобни Гавриил Лесновски, Прохор Пшински, Павел Тивейски и Йоан Колибар. Преподобни..