Сибиле Бергеман е една от най-значимите немски фотографи от края на XX и началото на XXI век. „Силна жена, която през целия си живот търси различни начини, за да остане активна в работата си и да продължи да открива нови подходи в динамично променящото се време, през което минава“ – казва за нея Елизабета Зайкова, координатор в „Културната програма“ на Гьоте Институт-България. За първи път българската публика има възможността да види „обективния поглед върху реалността“ на фотографката върху Берлин преди и след падането на стената. И не само това. До 10 април Софийската градска художествена галерия е домакин на пътуващата изложба „Сибиле Бергеман. Фотографии“, организирана от Гьоте Институт-България и Институт за международни отношения IFA (Institut für Auslandsbeziehungen) – немска организация, която прави пътуващи изложби, за да представят различни аспекти от немската култура. Експозицията е интересна не само защото представя работата на известен европейски фотограф, а и защото този фотограф идва от Източен Берлин, казва Зайкова.
„Сибиле Бергеман е родена през 1941 г. в Берлин, получава търговско образование, след което започва работа като секретарка в екипа на списание „Das Magazin”. По това време възниква нейният интерес към фотографията и през 1966 г. получава невероятния шанс да стане ученичка на Арно Фишер, един от най-известни фотографи по онова време и така започва да се учи от най-добрия. По-късно той става и неин партньор в живота. Развивайки своя интерес към снимането, тя става сътрудник в модното списание „Сибиле“ (Sibylle), което, ако трябва да направим паралел с българския комунистически контекст, е еквивалент на женското списание „Лада“. Разликата между двете списания е, че „Сибиле“ представя една по-съвременна гледна точка за източногерманката и целта на списанието е да развие други, различни от общоприетите за времето си търсения у своите читателки“ – разказва Елизабета Зайкова.
Сибиле Бергеман започва да снима своите модели в естествената среда на Берлин с цялата естетическа еклектика, което това води със себе си. За първи път модели се появяват на фона на сивите берлински улици с олющени фасади, пред циркови шатри, на плажа или пред полуразрушени промишлени сгради. Така от чисто модни, изображения те се превръщат във фотографски есета на действителността.
Изложбата в Софийската градска галерия всъщност представя много добър синтез от всички серии на авторката през годините. Освен модната фотография, която е черно-бяла, показани са и цветни полароидни снимки от периода след падането на Берлинската стена и промените в Европа, цветни изображения от пътувания в Африка и Близкия Изток в периода 1999-2004 г, които по уникален начин улавят всекидневния живот между традиционната култура и глобализацията. Подбрани са и много черно-бели снимки на самия Берлин и начина, по който се променя града след 90-те години на XX век. И тук идва и друг важен паралел от биографията на Бергеман, който Зайкова прави с България.
„С други двама източногермански фотографи Уте Малер и Харолд Хаусвалд, който в момента има много интересна изложба в Берлин, основават през 1990 г. агенция Осткройц. Целта на това съдружие е, след разпадането на различните познати в социализма канали за работа, те да продължат дейността си в новите условия на пазарен капитализъм. В България не е имало такова обединение и нашите фотографи са се спасявали поединично след падането на комунистическия режим. А подобни обединения са изключително важни за оцеляването на хората на изкуството, защото това е начинът те да се установят като бранд“ – казва тя.
Много важна част от изложбата в София е и богата съпътстваща програма озаглавена „Гледане с разбиране: Сибиле Бергеман“, организирана съвместно с фондация „Изкуство – дела и документи“. Програмата включва турове, водени от изкуствоведа Жени Дечева, работилници за деца и родители, посещения за хора от третата възраст, както и лекция на Катерина Гаджева за жените в българската фотография. В изложбената зала на СГХГ сред фотографиите на Бергеман се прожектира и документален филм, заснет малко преди нейната смърт през 2010 година, в който тя е абсолютно откровена и искрена за работата си и така посетителите получават отговори на всички потенциални въпроси, които пораждат изображенията от стената. Подобни събития поддържат изложбите живи, смята Елизабета Зайкова.
„Идеята на тези турове е да се вкарат посетителите в контекста през разказа на специалист. За съжаление в самата изложба няма много текст. Има и детски работилници, които води Мария Вълкова за деца между 7 и 12 години и техните родители. Това също е една тенденция, която съществува в много европейски музеи, като идеята е децата да бъдат провокирани през своята перспектива да видят изкуството. В нашите работилници малките посетители експериментират с фотоапарата, обясняват им се различни специфики на фотографията – като контраст, ракурс. Мога да кажа, че след първия курс отзивите са много добри и всички бяха много вдъхновени.“
Следващите дати на събития от програмата може да намерите на сайта на Гьоте Институт-България.
Тази година предстои и голяма ретроспективна изложба на Сибиле Бергеман в Берлин, която подготвят нейната дъщеря Фрида фон Вилд и внучка Лили фон Вилд. Експозицията ще включва непоказвани и неизследвани „парчета история“ от личния й архив.
Снимки: предоставени от Гьоте Институт
Художест вена галерия насред гората – на това оприличават очевидци крайпътната чешма с беседка край момчилградското село Конче в Родопите. Началото на градежа е дадено през 1985 г. от бащата на Юсеин Юсуф, а година по-късно, когато той почива, делото е..
Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН (ИЕФЕМ-БАН) открива днес изложбата "Живи човешки съкровища – България" в центъра на София, под купола на Ларгото. Експозицията представя вписаните в периода 2008-2024 г. 44..
"Чрез пиесите си Жан-Пиер Мартинез се стреми да върне престижа на комедията като огледало, протегнато на обществото" - пише на сайта на автора. Мартинез е автор на 101 играни по цял свят комедии, които се изучават във френските училища и..
Художест вена галерия насред гората – на това оприличават очевидци крайпътната чешма с беседка край момчилградското село Конче в Родопите. Началото на..