В християнските представи Разпети петък е най-мрачният и най-тъжният ден, белязан с болката, нечовешките страдания и кръстната смърт на Иисус Христос. На разпятието Бог жертва единствения си Син, за да изкупи греховете на човечеството и да победи смъртта. Затова Христос е жертвеният Агнец, който със саможертвата си отменя жертвоприношението от Стария завет и установява Светото Причастие като извор на вечния живот и пребиваване в Бога.

В православното богослужение, денят който припомня Христовата смърт на Кръста е пропит със символика. Сутринта не се отслужва Света литургия, защото Сам Господ е принесъл Себе Си в жертва. Затова и вярващите спазват строг пост – без храна и вода. Преди богослужението, наречено Царски Часове, в средата на храма се разполага украсеният с цветя Христов „гроб“ с Плащаницата. След приключването на службата, християните ѝ се покланят и в знак на смирение и покаяние преминават под нея.

Вечерта, всички свещеници в храма извършват специално богослужение, наречено опело Христово. В песнопенията, посветени на Христовите страдания и скръбта на Божията майка, участват всички присъстващи на службата. След опелото, свещениците изнасят Плащаницата, следвани от миряните и обикалят с нея храма, в шествие пресъздаващо погребението на Христос. На входа на храма свещениците държат високо Плащаницата, а миряните минават отново под нея и влизат за службата. Свещениците отново полагат Плащаницата в „гроба“ в центъра на черквата, където тя остава до пасхалното богослужение.

Всички молитви и песнопения през деня насочват към смисъла на Христовата саможертва в името на Любовта към човешкия род. Иисус е въплътената в човешки образ и подобие Божия любов, която открива пътя към един по-добър свят във Вечността чрез покаянието, прошката и Спасението на душата.