Отново е Великден! Повече от две хилядолетия вестта за Христовото Възкресение дава надежда на християнския свят за живот след смъртта. За трета поредна година обаче радостта на православието е съпътствана от тежки изпитания за вярата – болест, масова смърт и война между братски християнски народи. На техния фон, тлеещото разделение в обществото ни сякаш изкристализира в омраза и противопоставяне. В осъждането и поставянето на разделителни линии обаче мисълта за Бог е изместена от ненавистта. А любовта към ближния е Неговото най-висше проявление. Именно в Любовта се изразява и силата на Възкресението, чрез което ставаме частица от Бог, приемайки Светата Евхаристия:
“За тези светли дни подготовката започва още от Сирна неделя, когато си даваме прошка един на друг – отбелязва отец Василий Сарян, предстоятел на столичния храм “Св. Преображение Господне”. – Това обаче не означава, че след като дадем прошката си, от следващия ден спираме да прощаваме. Ние трябва винаги да искаме прошка от хората и да я даваме ежедневно, ежеминутно. Още повече самата молитва “Отче наш” ни призовава към това. В Свещеното евангелие Господ многократно казва: “прощавайте, за да бъдете простени”. Не може да искаме от Него каквото и да било и в същия момент в света да има озлобление, агресия, липса на любов към ближния. Бог е Любов, а ние като Негови чеда и Негово творение трябва да сме носители на тази Любов. Нормално е в даден момент някой да се ядоса, да се обиди, да наругае, но в следващия трябва да прости в сърцето си и да не търси отмъщение, а да отмине и да забрави. Иначе това ще доведе до вътрешно терзание, самоизяждане, но когато човек прости се чувства свободен и му е по-леко.“
Разбира се, всеки има свободна воля, принципи, както и своя гледна точка за това, кое е правилно и кое не. Възкресението обаче е радост на радостите и би следвало да обединява християните:
“Да, така е, но виждаме, че светът не е обединен. Дори в християнството има голямо разделение – разликата във времето на честванията на този Велик ден, въпреки явните белези, които Господ е дал. Той не е искал църквата му да се дели и да се разкъсва… Това го прави дяволът. Известна ни е бесовската пропаганда “Разделяй и владей”, която се шири в целия свят, във всички сфери на живота ни, за да откъсне хората точно от тази духовна свобода, от този духовен мир, който всеки трябва да има в душата си, в съзнанието си, в сърцето си. Дори в чисто духовен план има жестоко разделение. Какво остава в икономически, стопански, геополитически, военен аспект – всичко това са опитите на злото да унищожи човечеството.“
Казват, че каквото е в душата – това виждат и очите. Красотата, създадена от Бога е около нас, но човечеството не само не я забелязва, а я унищожава. “А всичко би могло да изглежда различно, ако хората следваха евангелските принципи, основани на покаянието и прошката. Когато първом търсим Бога – всичко друго в живота ни ще бъде прекрасно”, отбелязва отец Василий:
“Духовните очи – това са очите на любовта, а те се отварят, когато живеем по Бога. За жалост малцина са хората, които отдават себе си, духа си, състоянието си на Бога и след това мислят за ежедневието и човешките си щения. Това се вижда по присъствието в храма на богослуженията, в думите на хората, в поведението им. Колкото повече разбират, че трябва да търсят Небесната Божия слава и след това човешката – толкова ще им се отварят и духовните очи, за да видят света в истинската му светлина и окраска. Когато обаче духовните ни очи са заслепени, ние виждаме само с телесните ни сетива, а те лъжат. Човек е ограничен в своята телесна сетивност. Ако имаме духовните си очи, изчистени, отворени широко – тогава светът, Вселената придобива съвсем друг облик и виждаме това, което няма как да видим с телесните си сетива.“
Снимки: БГНЕС, Дарина Григорова
Преди 105 години, на 27 ноември 1919 г., в парижкото предградие Ньой сюр Сен е подписан договор, който официално слага край на участието на България в Първата световна война (1914-1918). Историците определят документа като "поредната национална..
На 25 ноември Българската православна църка почита паметта на св. Климент Охридски. Виден архиепископ, учител и книжовник, той е един от най-изявените ученици на братята Кирил и Методий, светите Седмочисленици – първоучителите на българите. След..
На днешния ден православната църква почита Света Екатерина, която била една от най-образованите жени на своето време. Тя живяла в края на III и началото на IV век и произлизала от знатен род в Александрия. В египетския град християните били подложени..
Преди 105 години, на 27 ноември 1919 г., в парижкото предградие Ньой сюр Сен е подписан договор, който официално слага край на участието на България в..