По време на Балканските войни десетки хиляди българи бягат от Източна Тракия, за да не попаднат под османска власт и станат жертва на имперската войска и башибозук. Напускайки родните си места, те биват разселени в различни краища на освободена България. Едно от тях е местността “Соката” на брега на Черно море, преименувана от жителите ѝ на “Сарафово” – на името на “спасителя на бежанците” инж. Стоимен Сарафов.
“След месеци на лутания първите 56 семейства на тракийски бежанци страдалци – едно от които на моите деди, пускат корен на това място”, разказва Гинка Герова, жител на квартал “Сарафово” в Бургас. В началото, преселниците живеят във временни сламени колиби заедно с добитъка, издигат си и къщи от бодливи храсти, наричани “драки”.
През 1922 г. те се сдобиват със статут на български граждани, регистрират свое селище и дори избират кмет.
“Историята на квартала започва с една голяма национална и лична трагедия от 1913 г. – продължава Гинка Герова. – Поредица от мирни договори между великите сили стават причина много българи от Одринска Тракия да изоставят родните си места, домовете си, поминъка си. Трагедията е огромна – десетки хора, сред които жени и деца, биват зверски избити. Страшно е и разорението, сполетяло българския народ в Тракия. То е дошло внезапно, с голяма сила и като мълния, от корен е помело всичко.”
Заради модерната си инфраструктура и луксозни къщи, потънали в зеленина, квартал “Сарафово” днес често е наричан “Бургаския Бевърли Хилс”. Всичко това обаче нямаше да го има, ако навремето инж. Стоимен Сарафов – директор на Главната дирекция за настаняване на бежанците, не беше прозрял потенциала за развитието на морски туризъм в местността.
Именно на неговата всеотдайност тракийските преселници дължат признателност за бързото облагородяване на мястото, за построяването на широките и прави улици, за изграждането на водопроводната и канализационна мрежа.
Инж. Стоимен Сарафов се ражда през 1865 г. в Кюстендил. Едва деветгодишен остава сирак и израства в сиропиталище в Лом. Учителите в местната гимназия забелязват изключителните му математически заложби. Те успяват да съберат средства и заедно с малка помощ от Министерството на просвещението да го изпратят да се учи в Политехническия университет в белгийския град Гент. Макар там да му предлагат преподавателско място, младият инженер решава да се завърне, “за да даде своя принос за развитието на България в икономическо и техническо отношение и да стане процъфтяваща страна като Белгия”.
В родината той заема постове в правителствата между 1897 и 1931 г., заради всеотдайната си дейност го наричат “бащата на железниците”, “душата на Българското инженерно-архитектурно дружество”. Ала “спасителят на бежанците” оставя сърцето си при хората от Одринска Тракия, където с негово съдействие всяко семейство получава земя и дом.
Инж. Стоимен Сарафов дарява също много лични средства за построяването на училище за бежанските деца, отпуска им и стипендии. Обичан от жителите на квартала, той често бива канен за кум или кръстник. Отива си от нашия свят през 1931 г. във Виена, след тежко боледуване. Многохилядна траурна процесия с бежанци от цялата страна го изпраща в последния му път, а на железопътния мост при софийската Сточна гара два локомотива с пронизителен сигнал се присъединяват към тяхната тъга.
Съвсем наскоро жителите на “Сарафово” отбелязаха с двудневни тържества основаването на своя квартал. Потомците на някогашните тракийски бежанци и днес помнят благодетеля, поставил мехлем върху раните на техните предци. Затова и новата паметна плоча върху читалището в квартала завинаги ще слави името му.
Съставил: Диана Цанкова по интервю на БНР Бургас
Снимки: БГНЕС, БНР– Бургас, burgas.bg, архив
Страстна седмица или седмицата на страданията на Господ Иисус Христос е последната преди Великден . Тя е и най-строгата в края на дългия Велик пост, който подготвя вярващите за Възкресение Христово. Започва след неделята, в която християните..
Днешната неделя, 13 април, отбелязваме светлия празник Вход Господен в Йерусалим, известен още като Връбница и Цветница заради върбовите клонки (напомнящи палмовите в Йерусалим) и цветята, с които хората посрещали Спасителя. Празникът Вход..
Зографската света обител в Атон има нов игумен. Това е отец Гавриил, съобщи сайтът на Българската православна църква. „В деня на Лазарова събота в нашата Зографска света обител на Света Гора Атон се проведоха избори за игумен след кончината на..
Посланието е вярващите да се замислят дали и те не разпъват Христос чрез страстите и греховете си. Първо се пее тропарът “Егда славнии..
Днес, 18 април, е Велики петък – най-скръбният ден за християнския свят. Нарича се още Разпети петък заради страшните страдания, които невинен..