Има много начини Бог да влезе в сърцата ни и един от тях е посредством обгърнатите в музика слова. Затова и песнопенията звучат на Светата литургия, но също така излизат извън пределите на храма, за да досегнат колкото се може повече от нас. Универсалният език на музиката понякога се оказва най-късия път между човешкото сърце, посланията на вярата и Бог.

Светата православна църква вчера отпразнува чудото, случило се на 11 юни 982 г. – срещата на един български монах с посланика на Божия промисъл. Според преданието Свети Архангел Гавриил се явил на ученика на един светогорски духовник, за да завещае молитвени слова за възхвала на Божията майка, които записал на каменна плоча.



По този повод вече 18 години в Поморие се провежда Международният фестивал на православната музика “Света Богородица – достойно есть”.

“При раждането на Господ Иисус Христос ангелски хор възвести неговото идване на Земята с вековечния химн “Слава във висините Богу, на земята мир, между човеците благоволение” – разказва старозагорският митрополит Киприан, който отслужи водосвет пред храма “Рождество на Пресвета Богородица” по случай началото на фестивала. – Музиката е тази, която е в човешкия организъм, гласът е този, който възхвалява Бога. Затова и в православната музика има толкова нюанси – както страдания, така и радост, химнословие, молитвословие. Затова и онзи, който иска да се докосне до нея, неминуемо се докосва и до Бога.”

Тазгодишното издание на фестивала за православна музика събра 22 хорови състава, предимно от България, и четири чуждестранни – два от Сърбия и по един от Румъния и Молдова. Радостното е, че във всички тях участват предимно млади певци.

“Навремето имаше хорове, които се състояха от възрастни, защото те бяха ходили на църква и бяха научили църковното пеене – продължава митрополит Киприан. – След това традицията се прекъсна, но сега много разчитаме младите хора от духовната семинария и от академията да я продължат, както в източното църковно пеене, така и в хоровата многогласна музика. Така че младите хора са в основата на всичко. Те обаче първо трябва да придобият духовното възпитание, за да може след това да продължат делото на служението като свещенослужители, но също и като хорови певци и диригенти, защото музиката е изкуство, което ще съществува, докато свят светува.”

Според иконом Кирил Попов от столичния храм “Света Неделя” музиката също може да бъде път към богопознанието.

“Разбира се, това е също вид възпитание, т.е. духовна храна за всички ни – казва той. – Чрез песнопенията ние получаваме радост в Господа. И нека така да бъде и занапред, нека знаем, че това е Божията благословия на хората – човешките радости. Неотдавна имах възможност да видя в чужбина как повечето хора на улицата са с ведри и слънчеви лица и пеят просто от радост, въпреки изпитанията. Изпитанията са за преодоляване, а не да живеем с тях. Но при всички случаи ние трябва да имаме бодрия дух и радостта в Господа.”

И какво по-въздигащо духа средство можем да намерим от молитвите и божествените напеви, които ни пренасят от земята на небето: “В храма всяко едно славословие, всяка една благодарност, всяка една душеспасителна проява са плод на сърцето и на любовта към ближния”, заключава митрополит Киприан.

Съставил: Диана Цанкова по интервю на Ана-Мария Кръстева от програма “Христо Ботев” на БНР

Редактор: Дарина Григорова
Снимки: bg-patriarshia.bg, dveri.bg