По произход те са чехи, но отдават голяма част от живота си на една кауза – България. Херман и Карел Шкорпил са историци, археолози, учители, изследователи на природата, хуманисти, идеалисти... Пристигат в България през 80-те на XIX век и се установяват във Варна.
Подобно на много чешки общественици и интелектуалци по онова време, двамата братя са водени от славянска солидарност, с идеята да помогнат на новоосвободената българска държава да стъпи на крака след тежкото и продължително османско владичество. Известни са най-вече като основатели на научната археология и музейното дело у нас. Но не само! "Това са изключително многостранни личности от ренесансов тип. Бих ги определил като едни от последните възрожденци на България" – казва инж. Петър Атанасов от РИМ-Варна, създател на мобилното приложение "Братя Шкорпил – пазители на историческата памет". Разработката му допълва чрез добавена реалност изложбата в залите на музея, посветена на чешките просветители:
Още за основаването на Варненския исторически музей от братя Шкорпил ще научите от видеото:
Няма област, в която братята Шкорпил да не са работили. Но най-силно чехите са радеели за съхраняване на рушащото се, заради нехайство на местното население, историческо наследство. Благодарение на тях, в областните ни градове отварят врати първите исторически музеи с интересни находки от различни епохи. Много от тези артефакти са били спасени от иманярите, отново благодарение на братята Шкорпил. За целта те развили гъста "шпионска" мрежа из цялата страна, от сътрудници, които ги предупреждавали за опасност от подобни набези. Отзвукът от всестранната дейност на Херман и Карел Шкорпил отеква и в наши дни:
"Младите са доста изненадани от това, че двама учители, с учителските си заплати, са успявали на практика да обходят цяла България във времена, в които е нямало транспортни връзки и да свършат толкова огромен труд. Дори и днес учените се базират на техните изследвания. Къщата, в която Карел е живеел все още съществува. Тя се намира във Варна, на ул. "Шкорпил" и е проектирана от самия него. Във Варненския исторически музей се съхраняват лични вещи на братята, техни описания, скици, рисунки… Но истината е, че голяма част от артефактите, включени в историческите ни експозиции, са открити от тях", казва Петър Атанасов. Разработеното от него мобилно приложение за братя Шкорпил представя по един приятен начин цялата информация за живота и дейността им в България и е достъпно за всеки притежател на телефон с Андроид. Можете да го откриете тук.
Преди дни в Русе беше открита изложбата "Намерено от Шкорпил", по повод 120 г. от създаването на русенския исторически музей. Експозицията акцентира най-вече върху делото на Карел Шкорпил в региона. Преди повече от сто години той открива и картографира голяма част от известните ни днес светилища и некрополи в долината на река Русенски Лом.
Снимки: РИМ-Варна
Непосредствено преди избухването на Балканската война 1912-1913 г., българите в района на Одринска Тракия наброявали 410 724 души, по информация на тогавашното Министерство на външните работи на България. С превземането на Одринската крепост на 26..
26 март е Денят на Тракия – така датата е вписана в официалния български календар през 2006 г., но се чества десетилетия назад във времето. На тази дата през 1913 г. българската армия покорява считаната тогава за "непревземаема" Одринска крепост...
Всяка година, на 25 март, Църквата чества един от най-светлите си празници – Благовещение. Белязан от благата вест за непорочното зачатие, той олицетворява безкрайната Божия милост към хората и най-вече към жената – майка, благословена да носи новия..