Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Братя Шкорпил са били български будители от ренесансов тип

Братята Херман и Карел Шкорпил
Снимка: РИМ-Варна

По произход те са чехи, но отдават голяма част от живота си на една кауза – България. Херман и Карел Шкорпил са историци, археолози, учители, изследователи на природата, хуманисти, идеалисти... Пристигат в България през 80-те на XIX век и се установяват във Варна.

Подобно на много чешки общественици и интелектуалци по онова време, двамата братя са водени от славянска солидарност, с идеята да помогнат на новоосвободената българска държава да стъпи на крака след тежкото и продължително османско владичество. Известни са най-вече като основатели на научната археология и музейното дело у нас. Но не само! "Това са изключително многостранни личности от ренесансов тип. Бих ги определил като едни от последните възрожденци на България" – казва инж. Петър  Атанасов от РИМ-Варна, създател на мобилното приложение "Братя Шкорпил – пазители на историческата памет". Разработката му допълва чрез добавена реалност изложбата в залите на музея, посветена на чешките просветители:

"Основно името им се свързва с Варна, те са основатели на варненското археологическо дружество, след това и на музея във Варна и т.н. – казва Петър Атанасов. – Сигурно знаете, че те първи идентифицират, откриват и показват коя е първата българска столица Плиска. Те са едни от първите изследователи на тракийските долмени по  нашите земи. И нещо, което е малко известно, но е съществен техен принос – Шкорпил имат голям интерес към природните науки – география, изследване на минерали, животински и растителни видове... И навсякъде, където са били учители, те са основавали такива кръжоци, създавали са сбирки, откривали са видове. Първият учебник по география на България е техен и т.н."
Карел Шкорпил в Мадара, 1924 г.

Още за основаването на Варненския исторически музей от братя Шкорпил ще научите от видеото:


Няма област, в която братята Шкорпил да не са работили. Но най-силно чехите са радеели за съхраняване на рушащото се, заради нехайство на местното население, историческо наследство. Благодарение на тях, в областните ни градове отварят врати първите исторически музеи с интересни находки от различни епохи. Много от тези артефакти са били спасени от иманярите, отново благодарение на братята Шкорпил. За целта те развили гъста "шпионска" мрежа из цялата страна, от сътрудници, които ги предупреждавали за опасност от подобни набези. Отзвукът от всестранната дейност на Херман и Карел Шкорпил отеква и в наши дни:

Братя Шкорпил в Мадара с младия цар Борис III

"Младите са доста изненадани от това, че двама учители, с учителските си заплати, са успявали на практика да обходят цяла България във времена, в които е нямало транспортни връзки и да свършат толкова огромен труд. Дори и днес учените се базират на техните изследвания. Къщата, в която Карел е живеел все още съществува. Тя се намира във Варна, на ул. "Шкорпил" и е проектирана от самия него. Във Варненския исторически музей се съхраняват лични вещи на братята, техни описания, скици, рисунки… Но истината е, че голяма част от артефактите, включени в историческите ни експозиции, са открити от тях", казва Петър Атанасов. Разработеното от него мобилно приложение за братя Шкорпил представя по един приятен начин цялата информация за живота и дейността им в България и е достъпно за всеки притежател на телефон с Андроид. Можете да го откриете тук.

Преди дни в Русе беше открита изложбата "Намерено от Шкорпил", по повод 120 г. от създаването на русенския исторически музей. Експозицията акцентира най-вече върху делото на Карел Шкорпил в региона. Преди повече от сто години той открива и картографира голяма част от известните ни днес светилища и некрополи в долината на река Русенски Лом.

Снимки: РИМ-Варна

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Отец Александър Чъкърък

Създаденото от отец Александър Чъкърък в Одрин дава своите плодове

Непосредствено преди избухването на Балканската война 1912-1913 г., българите в района на Одринска Тракия наброявали 410 724 души, по информация на тогавашното Министерство на външните работи на България. С превземането на Одринската крепост на 26..

публикувано на 27.03.24 в 13:05

В България 26 март е Ден на Тракия

26 март е Денят на Тракия – така датата е вписана в официалния български календар през 2006 г., но се чества десетилетия назад във времето. На тази дата през 1913 г. българската армия покорява считаната тогава за "непревземаема" Одринска крепост...

публикувано на 26.03.24 в 13:10

Християнският Ден на майката е Благовещение

Всяка година, на 25 март, Църквата чества един от най-светлите си празници – Благовещение. Белязан от благата вест за непорочното зачатие, той олицетворява безкрайната Божия милост към хората и най-вече към жената – майка, благословена да носи новия..

публикувано на 25.03.24 в 04:30