Изкуството на именития ни инструменталист се отличава с изключителната си чувствителност, а благородният глас на неговата гъдулка докосва непознати душевни дълбини. Знаково е прозвището му "Митко Лавчев – плачещата гъдулка".
Роден в южния ни град Харманли, той още от дете следва и усъвършенства музикалното си дарование, наследено от семейството и рода. Гъдуларската техника и изящното звукоизвличане приема по време на обучението си в НУФИ "Филип Кутев" – Котел от своя преподавател Минчо Недялков, който с гордост го е признавал за най-добрия си ученик. Следват университетските години в АМТИИ "Проф. Асен Диамандиев" – Пловдив, които ознаменува и с първа награда на Конкурса за млади таланти в Чирпан (1977 г.).
Димитър Лавчев обогатява творческия си потенциал с участията си в концерти, свири на сватби в партньорство с кларинетиста Иво Папазов и колеги от прочутите тракийски оркестри, с музиканти от АНПТ "Тракия" – Пловдив. Автор е на фолклорни творби и аранжименти, а първите си записи прави в БНР – Пловдив. Основател и ръководител е на камерната формация "Харманлийска тройка", гъдулар е и в инструменталната група "Българи", с която концертира по света, дългогодишен солист е на ОНМ на БНР.
Димитър Лавчев наскоро закръгли 70-ата си годишнина, която го връща в свидните спомени назад във времето, които започват с неговите учители:
"Те имат голям принос. С респект си спомням за учителите, за Владимир Владимиров, директор на училището в Котел. По-късно се появи и училище в Широка лъка, израснаха таланти, но ние бяхме пионерите. Най-важен за развитието ми беше Минчо Недялков. Освен техническите възможности, от него прихванах и хубавия тон. Той "разказва" с гъдулката си, по-сладък тон от неговия не съм чувал. Един музикант първо трябва да усети душата си, после да усети инструмента и заедно да "разказват" с въображение за света. Това е в основата на майсторството."
Сбъдната мечта за Димитър Лавчев е постъпването му през 1983 г. в ОНМ на БНР, където е концертмайстор до пенсионирането си. Нееднократно застава и зад диригентския пулт при студийни записи на радио състава. Като солист и композитор той остави стилен звукозаписен репертоар за фонда на Националното радио.
"Това беше за мен завоевание – да вляза в състав от майстори, който с помощта на Коста Колев и други големи имена израсна в чудесен оркестър. Имах невероятни преживявания по време на записи. Имаше такива майсторски изсвирвания в отсвири и интермедии, примерите са много. Сега доста съм впечатлен от училищата, школите, където преподавателите имат прекрасни ученици с големи възможности. Отворен съм към всички млади, с радост бих споделил това, което съм научил. Моята препоръка е да отворят душата си за музика. Да не търсят само печалбата, а да знаят, че няма по-голяма от това да усетиш, че "говориш" с душата си, че "рисуваш картини" с музиката си."
Музиката… Изкуството, което ни съпътства през целия ни живот, в ежедневието и в празниците. Превежда ни през него, показва ни го по-красив и смислен. Създава и извиква спомени, подсилва емоциите, и не на последно място – разказва истории. "Един живот"..
Симфоничният оркестър на Българското национално радио с главен диригент Константин Илиевски дава начало на новия си творчески сезон с празничен концерт в столичната зала "България" на 1 октомври – датата, обявена от ЮНЕСКО за Международен ден на..
Едно дългоочаквано завръщане вече е факт – 19 години по-късно D2, една от най-обичаните рок групи, е отново в оригиналния си състав : Димитър Кърнев - китара, Дичо Христов - вокал, Александър Обретенов - бас, Васил Вутев – барабани, и новото..
Музиката… Изкуството, което ни съпътства през целия ни живот, в ежедневието и в празниците. Превежда ни през него, показва ни го по-красив и смислен...