Любовта към нашенските песни и хора привлече стотици чужди гости на събора в Копривщица през почивните дни в началото на август.
Холандци, белгийци, японци, французи, британци и пр., снимаха, тананикаха и си тактуваха, насядали по поляните, около 6-те сцени на събора. Репортер на Радио България установи, че за много от тези хора българският фолклор не е просто атракция, а истинска страст, на която посвещават свободното си време у дома.Самодейните групи за български фолклор стават все по-популярни зад граница, а техните членове се влюбват до живот в магията на балканските ритми и багри. Така например Жюли Галифе от град Тулуза в Южна Франция, която живее в Белгия, преди две години става част от международна група за балкански фолклор, наброяваща 50 членове. Жюли пее с жар и не крие емоциите си, когато говори за българската музика:
„Тя ме докосва дълбоко. Само като говоря за нея и се просълзявам. Много въздействаща е, а това че съм тук е неописуемо. Успях да видя всички тези хора - млади, стари и да чуя тези звуци, които вибрират дълбоко в мен. Аз съм тук с моята група, имаме участие на сцена. Преди да дойдем, бяхме в Чипровци и цяла седмица се подготвяхме. Чипровци ми напомня на моето родно село във френските Алпи. А когато пристигнах в Копривщица, бях омагьосана от пъстрите цветове на къщите и калдъръмените улички. Днес си купих традиционните дрехи, в които съм облечена, защото искам да се потопя напълно в атмосферата. Участниците в събора са много красиви - носиите, цветовете, песните, усмивките им, танците… За мен това са магически моменти!“
Мариза е гъркиня от остров Лесбос. Тя е музикант - свири на акордеон и е диригент на хор за полифонична музика. Признава, че черпи вдъхновение от балканските ритми:
„Аз съм в Копривщица за фестивала и музиката, но най-вече заради автентичността на представените традиции, тъй като разбрах, че това събитие се състои на всеки пет години. Много съм впечатлена и от градчето Копривщица, наистина е невероятно красиво!“
Но като че ли най-многобройни сред чуждите гости на събора бяха нидерландците. Докато се движихме напред-назад между сцените, срещнахме Токе и Каспар. Оказва се, че връзката им с нашия фолклор не е от вчера.
„Когато бях дете в моя град, който поддържа обмен с Варна, имаше самодейна група за български танци и там преподавателят ми помогна да усвоя първите ми стъпки. Знаем няколко хорà, а и някоя друга песен, тъй като бяхме част от един двугодишен проект за български фолклор.“
„Ние всъщност вече сме изпълнявали български фолклор в Холандия. Тук бяхме през 2014 година, а после пак дойдохме по линия на този проект, като в някои тукашни села играхме български народни танци на сцена. На събора в Копривщица са показани всички области на България. За нас това е невероятно, защото се интересуваме от фолклор, а вашата музика, танци и носии са уникални!“
Чужденците възприемат по особен начин българската народна музика. Те я определят като „истинска, дива, необуздана, дълбока…“Ние, нидерландците сме малко скучни хора, затова ни допада вашият темпераментен фолклор“ - обяснява Марлен Хартефелт, която от години репетира в хор „Чубрица“ в Амстердам. И още за българската музика:
"Много е красива! И тази типична хармония е интересна, защото ние нямаме такова нещо в нашата музика. Хората в първия момент решават, че нещо е сгрешено, но на мен ми допада. Фолклорът ви е игрив, забавен, весел, но също и меланхоличен, защото докосва дълбоко душата ти. Спомням си събора в Копривщица преди 22 години, когато беше също толкова хубаво. Духът на Копривщица се е запазил и до днес!" - казва в заключение Марлен Хартeфелт.
Снимки: Венета Николова
За нас, българите, Батак е град-светиня! И до днес в него отеква ехото от трагичните събития, свързани с Априлското въстание през 1876 г. , когато по-голямата част от невинните жители на родопското градче са посечени от османския поробител –..
През това лято гостите на община Чепеларе ще могат да разнообразят ваканцията си сред красивата природа на Родопите с още един планински маршрут. Става дума за новата туристическа пътека "Пещерната лаборатория, Старата граница, пещера Топчето, пилон..
Селският туризъм върви ръка за ръка с опознаване на кулинарията на дадено място. А районът на Кюстендил е златна мина в това отношение. Затова гастро туровете в тази част на България набират все по-широка популярност. Туристите посещават малки ферми..
Река Янтра извира в Стара планина на 1220 м. н.в. и се спуска на север, като лъкатуши през живописни долини и проломи, пресичайки градовете..