Знаете ли, че първата направена трайна фотография в света представлява изображение на луната? Направена е от французина Луи Дагер (Louis Daguerre) през 1839 година. На 19 август същата година фотографският метод, изобретен от него – дагеротипия, е признат от Френската академия на науките и изящните изкуства. Така се ражда “видимата литература“, по думите на големия аржентински писател Хулио Кортазар, която прескача езикови, културни, религиозни и етнически граници. Хората започват да улавят мига, да разказват истории в един кадър и да заявяват своята реалност на следващите поколения. Черно-бялата фотография навлиза масово в живота ни в началото на ХХ век. В България художествената фотография е призната за изкуство през 1957 година, а няколко години по-късно е открита и първата образователна паралелка в тогавашния Техникум по графика в София.
Днес възприемаме запечатването на момента като поредната даденост на нашето време. Снимането е един от най-популярните и достъпни методи да заявим присъствието си на един „клик“ усилие. Но когато говорим за изкуството на изображението от съществено значение е „погледът“ на човека зад обектива. “Какво вижда фотографът и дали то е достатъчно, за да достигне онова ниво на магия, неприсъща за никое друго изкуство, определя стойността” – казва театралният режисьор Елена Панайотова* пред Радио България.
"С появата на фотографията се променят визуалните изкуства. Изключително важно, е че документалните изображения, особено след 90-те години, са напълно реабилитирани и започват да се излагат в големи галерии, наред с произведения от живописта. Фотографията е форма на диалог – всяка снимка разказва история. Изкуство, което се опитва да хване непрекъснато мига по начин, по който никой друг артист не може така бързо да реагира. В това е магията. Дава достъп до места и събития, които няма как да бъдат споделени или видени по друг начин" – смята режисьорката.
Този месец Елена Панайотова и професионалният фотограф Атанас Кънев откриха съвместната си изложба „Далеч от Африка“ в Градската художествена галерия на Пловдив.
Двамата показват уловените си мигове от приключението, наречено "Артисти за деца"**, артистично-социална програма на Фондация "ДЕН ГРИ", ръководена от Елена Панайотова в Кения (2011- 2017) и в Широка лъка, България (2002-2017).
"Това са кадри на места и хора, които публиката няма как да види по друг начин и представят процеса ни на работа с над 5000 деца и младежи в риск и 300 артисти от Африка и Европа. Виждате реалността извън туристическите маршрути" – разказва Панайотова.
В експозицията от 150 кадъра са включени и пейзажи от Кения и Занзибар, а цветовете са нещото, което ги прави неповторими. Атанас Кънев признава, че светлината в Кения е различна и уникална, заради ниското разположение на Слънцето до земята около Екватора.
Елена посвещава изложбата на своя баща Панайот Панайотов, който дълги години е бил директор на Държавно предприятие "Българска фотография" в Пловдив.
"Всъщност моето детство е фотография. Израснах заобиколена от черно-бели филми, а банята ни често пъти се превръщаше във фото-лаборатория. Фотографията ме зарази с магията, която ме отведе в театъра и остана завинаги моята втора страст. Много съм научила от моя баща. За него снимката беше начин да разказва и да опознава света около себе си. И когато аз започнах да пътувам, беше голямо предизвикателство и вълнение да навляза в така наречената травъл фотография и чрез нея да споделям всичко, което преживявам на толкова различни и далечни места."
А фотопреживяването "Далеч от Африка" започва своя път от родния за Елена и Атанас Пловдив, но и двамата вярват, че това е само първата спирка от едно дълго пътуване.
Експозицията вече е поканена в Благоевград. В края на годината се очаква да излезе и новият филм на режисьора Зорница София "Майка", който е вдъхновен от работата на Елена Панайотова с децата в риск и ще бъде кино-прочит на реалността от снимките, които днес са показани в Града под тепетета.
А крайната цел е една – изкуството да заема все по-важно място в образователния процес в България. "Защото то може генерално да промени начина, по-който израстват децата и по който те се превръщат в творчески, сензитивни, зрели личности, които да променят света в бъдеще" убедена е българката.
А дотогава: "Всяка снимка е сертификат за присъствие” – Роланд Барт.
* Елена Панайотова е театрален режисьор, продуцент и педагог в България и в чужбина. Дългогодишен преподавател е в Академия за изкуства в Утрехт, Нидерландия, и в Нов български университет в София.
**През 2016 г. програма "Артисти за деца" е сред 8-те проекта от общо 1800 от цял свят, подкрепени от ЮНЕСКО за допринасяне за културно разнообразие в света.
Снимки: Елена Панайотова, Атанас Кънев, Петър Пешев, личен архив
Четвъртото национално “Биенале на илюстрацията” ще бъде открито днес в Триъгълната кула на Сердика – уникално галерийно пространство в центъра на София. Биеналето, както и в предишни негови издания, няма тема. “Целта е да се даде възможност на..
История като на кино – казваме си често, когато ни разкажат невероятен сюжет или дочуем такъв от съседна маса в някое кафене. Но именно киното сякаш помага на днешния дигитално зависим човек, за когото вълшебните светове от хартиените книги са..
След успеха на фестивала "Ние сме децата на реката" през септември, гражданска фондация отново си партнира с пловдивския район "Централен". Този път поводът е специална изложба, която показва детски рисунки, вдъхновени от природата. Пловдивчани и..
Художест вена галерия насред гората – на това оприличават очевидци крайпътната чешма с беседка край момчилградското село Конче в Родопите. Началото на..