Подводната експедиция на Националния исторически музей в залива до нос Христос, южно от град Созопол, приключи преди дни с уникални находки, свързани с историята на корабоплаването и товаро-разтоварните дейности в тази част на българското Черноморско крайбрежие.
Нос Христос е най-югоизточният скалист нос на полуостров Буджака до град Созопол. Южно от него е разположен голям залив, който е обозначен като Portus Baglar (или "Залива на лозята") в карти от целия XVIII век. През последните 40 години в този залив са открити стотици ценни предмети, свързани с корабоплаването в региона (амфори, каменни котви, щокове). Предполага се, че през Античността и Средновековието на големия полуостров Буджака е била разположена пристанищна зона, която е обслужвала антично селище, средновековни църкви и манастир в местността Каваци.
Подводната археологическа експедиция, водена от зам.-директора на НИМ проф. д-р Иван Христов е открила сравнително голям брой фрагментирани керамични съдове и амфори от различни исторически периоди (VI в. пр. Хр. - XVIII сл. Хр.) на дълбочина от 6 до 10 метра. Най-ранните находки са две каменни котви с два отвора. В литературата се приема, че този вид котви са най-старите корабни елементи, използвани още през Бронзовата епоха в Средиземноморието и Черно море. Общата датировка на каменните котви от българското Черноморие е III-II хил. пр. Хр., но те се използват и в началото на I хил. пр. Хр..
При подводните издирвания в района на Port Baglar са открити също така и четири железни котви, които се датират към XVII-XVIII век. Има и други ценни находки от приключилата експедиция на НИМ в района на Созопол, които тепърва ще се изследват.
Цялостният оглед на бреговата ивица в тази част на българското Черноморие дава основание на учените да предполагат, че освен като "убежище" при силни морски бури, Port Baglar е бил използван и за товаро-разтоварни дейности, свързани с развитата жилищна, стопанска и религиозна инфраструктура. Две са били местата, на които вероятно са били построени примитивни пристанищни съоръжения, познати през по-късни епохи като скели. Първото място се намирало в подножието на проучвания средновековен манастир южно от нос Христос. Второто място, при което вероятно също е съществувала скеля (пристан) и хелинг (съоръжение за спускане на корабите във водата – бел. ред.), е било разположено в началото на плажа "Каваците". Там, до началото на XX век, е съществувал железен кей, влизащ навътре в морето.
Проучванията на залива до нос Христос ще продължат до края на годината, съобщават от НИМ.
Съставил: Венета Николова
Снимки: Национален исторически музей
Периодът юни, юли и август 1888 г. е може би най-наситеният със значими събития в железопътната история на следосвобожденска България. На 23 юни 1888 г. е предадена за вътрешна експлоатация железопътната линия Цариброд – София – Вакарел. Съвсем..
В Регионалния исторически музей на Габрово е изложена скром на правоъгълн а "хартийка" с размери 10 на 15 см. Това е първата българска банкнота – двайсетолевка със сериен номер 000001. О тпечатана е на 1 август 1885 г. в..
В църковния календар на православната ни църква 1 август е познат като празник на "Произхождение (изнасяне) на св. Кръст", заради извършваното в този ден шествие с Кръста Господен . Заради болести, които доста често върлували през август,..
Периодът юни, юли и август 1888 г. е може би най-наситеният със значими събития в железопътната история на следосвобожденска България. На 23 юни 1888 г...
В Регионалния исторически музей на Габрово е изложена скром на правоъгълн а "хартийка" с размери 10 на 15 см. Това е първата българска..
В църковния календар на православната ни църква 1 август е познат като празник на "Произхождение (изнасяне) на св. Кръст", заради извършваното в..