Тези избори бяха сложни, защото и обстановката е сложна – заплаха от глобална рецесия, висока инфлация, близък военен конфликт … И в тази критична ситуация, българските политици не спряха да занимават електората със себе си, вместо да търсят начини да решат проблемите му, смята младият политолог и магистър по управление на кризи Неделчо Михайлов. Той живее в град Хага, Нидерландия, където е завършил политически науки, но следи отблизо ситуацията в България. Според него този низ от кризи създава "перфектната буря" за една дълбока загуба на доверие в политиката и в изборния процес сред сънародниците ни, което ясно личи от ниската избирателна активност на парламентарните избори, най-слабата в последните 32 години.
"Но от гледна точка на външната политика, евроатлантическата насоченост на България няма да се промени. Откритите русофили ще са малко или малцинство в новия парламент. Но и в Европа има тенденция на покачване на резултатите на дясноцентристите. Вземете Италия или Швеция, например. У нас гласоподавателите на "Възраждане" са разочаровани от политическата система, това беше един вид вот на протест срещу системата, какъвто беше и вотът за ИТН на изборите миналото лято, която претърпя крах на тези избори. Въпреки това, вотът на 2 октомври недвусмислено показа, че голяма смяна на външнополитическата ориентация на държавата няма да има, защото най-сериозна подкрепа получиха партиите с евроатлантическа насоченост. А ръстът на гласоподавателите на "Възраждане" ни напомня, че русофилията в България има сърцевина, но не чак толкова голяма, колкото се усещаше преди изборите“ – казва Неделчо Михайлов.
Пропорциите в новия парламент се запазват, няма значително разместване на партийните конфигурации, но този път инициативата е в ръцете на партия ГЕРБ, която спечели вота с над 25%, смята политологът. Ниската избирателна активност обаче недвусмислено сочи, че българският избирател се умори да гласува. Той иска най-сетне държавата да заработи след две години предсрочни избори, неуспехи и караници, смята политологът. Но сглобяването на евентуално правителство в рамките на новия парламент изглежда почти мисия невъзможна. И все пак:
"Може би идеалният вариант, най-възможният, е правителство на малцинството с плаващи мнозинства, макар и несигурно. Защото официално ще е трудно да се сключи коалиция. Видяхме на изборите, че ГЕРБ и ДПС запазват електората си, но не са абсолютно печеливши. А за една устойчива евроатлантическа коалиция трябва и "Демократична България" да влезе, както и "Продължаваме промяната", които обаче заявиха, че няма да се коалират с ГЕРБ. Затова, ако има коалиция, тя ще е на плаващите мнозинства. И това като че ли ще е най-доброто решение за тези партии, които не желаят да губят електората си, ако направят по-сериозна стъпка назад и седнат на масата за преговори" – казва в заключение Неделчо Михайлов.
Снимка: архив на Неделчо Михайлов, БГНЕС
Националният исторически музей отбелязва 130-ата годишнина от рождението на цар Борис ІІІ с експозицията "Цар Борис ІІІ. Личност и държавник". Вцентралното фоайе на музея в хронологичен ред са представени значими за българската история..
Семинар на тема "Науката в Антарктида - България и Испания в Антарктида" ще се проведе днес, 3 октомври, в зала "Яйцето" на Софийския университет "Св. Климент Охридски". От Българския антарктически институт съобщават, че целта на събитието е..
Запазва се висок интересът на гръцките младежи да се обучават във Военноморското училище във Варна. В момента 350 младежи от южната ни съседка се обучават по морски специалности във Варна, съобщи за БНР Варна зам.-ректорът по чуждоезиково..
В "България днес" на 3 октомври отбелязваме двайсетата годишнина на Българския университет в Тараклия, открит на 1 октомври 2004 г...
В „България днес“ на 4 октомври разказваме за конфликта в Близкия Изток през погледа на българката Весела Райчинова, която живее в близост до епицентъра...
В брой 20 на предаването слушайте : За работата на Центъра за славянски езици и култури Лисабонския университет и българския лекторат в..