Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Разцвет и разруха бележат хилядолетното минало на манастира “Свети Иван Касинец“

Голямата пещера със стенописите до манастира
Снимка: Венета Николова

Свети Иван Рилски, който е живеел през Х век, е считан за небесния закрилник на българите. Затова там, където светецът е отсядал на пост и молитва, изниквали оброчища, църкви и параклиси в негова чест. Разпръснати в труднодостъпни кътчета из цяла България, някои от тези храмове се превръщали в крепост на християнската вяра и просвета в мрачните години на Османското владичество. Такова място е манастирът „Свети Иван Касинец“ или „Свети Иван Пусти“, разположен на десетина километра от Враца.

Според легендата Иван Рилски прекарал 40 дни в малка пещера високо в скалните венци в местността Касинец. Тези скали са били обитавани от дълбока древност, за което свидетелстват находки на керамика от I хилядолетие пр. Хр.. През XII век, в подножието на пещерата на светеца, на мястото на заличено от времето тракийско светилище, монаси отшелници основават манастир. Но въпреки че е била труднодостъпна, през вековете светата обител многократно е опустошавана и дълго време пустеела. Затова я нарекли „Свети Иван Пусти“. Църквата обаче е кръстена на друг светец -  Йоан Богослов. 

Манастирската църква „Свети Йоан Богослов“

В нея са открити три стенописни слоя, най-старият от които е от XII век, научаваме от Нели Стоянова, уредник на РИМ – Враца. И още:

“През Османското владичество в манастира се развива книжовна школа с килийно училище. Тук творят известни наши книгописци, книжовници, будители. Създават се истински шедьоври на местната дамаскинарска и църковна богослужебна книжнина. Манастирът е имал преки връзки с известни врачански ктитори и спомоществователи. В тези трудни времена, те допринесли обителта да се превърне в център на книжовността, просветата и християнската вяра. На това място процъфтяли и занаятите. Имало е златарски работилници. Тук  е открита първата медно-щампарска работилница по българските земи. Сътворени са уникални шедьоври на българското златарство и ювелирно изкуство. Някои от тези произведения са изложени във Врачанския исторически музей“.

През 2008 г. манастирската църква беше реставрирана и отворена за туристи
В непосредствена близост се намира Голямата пещеравдлъбната в скалата ниша с висок свод. В подножието ѝ блика карстов извор с лечебна вода. Според изследователи, именно в пещерата се помещавали занаятчийските работилници на манастира. Тук е била изработена една медна щампа от 1822 г., която изобразява не само светата обител, но и близкия град Враца, заобиколен от крепостни стени. Местните майстори са автори и на красивия сребърен обков с позлата на Черепишкото евангелие с изображения на различни библейски и евангелски сцени, научаваме от Нели Стоянова. Но най-забележителни са оцелелите до наши дни скални изображения върху стените на пещерата:

Постницата на Свети Иван Рилски
“Има много стари надписи. Едните скални стенописи се смята, че са от XIV век. Те пресъздават сцени от живота и деянията на Св. Димитър и Св. Нестор. Но се твърди, че Св. Димитър не е изобразен по някогашния иконописен канон. В едно от изображенията светецът е представен на бял кон, в друго - той е седнал на бял трон, а в нозете му се различават образите на различни животни – змии, лъвове и пр.“, казва Нели Стоянова.

Стенописите с изображения на светците Димитър и Нестор в Голямата пещера

Тези стенописи са били възстановени през XVI век, затова цветовете все още са живи, а образите на светците, макар и бледнеещи, имат силно въздействие. Върху западната стена на Голямата пещера са запазени следи от скални икони с образите на свети Иван Рилски и свети Йоан Богослов. В по-новата ни история „Свети Иван Рилски – Касинец“ за пореден път е изоставен на произвола на забравата и природните стихии. Но през 2008 г. сградата на църквата бе реставрирана, а до Голямата пещера със стенописите бе прокарана пътека. В наши дни манастирът вече не пустее. Тук често се отбиват посетители, за да запалят свещ и да усетят енергията на това свято място.

Карстовият извор в Голямата пещера

Вижте още:

Снимки: Венета Николова


По публикацията работи: Михаил Димитров


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

В България 26 март е Ден на Тракия

26 март е Денят на Тракия – така датата е вписана в официалния български календар през 2006 г., но се чества десетилетия назад във времето. На тази дата през 1913 г. българската армия покорява считаната тогава за "непревземаема" Одринска крепост...

публикувано на 26.03.24 в 13:10

Християнският Ден на майката е Благовещение

Всяка година, на 25 март, Църквата чества един от най-светлите си празници – Благовещение. Белязан от благата вест за непорочното зачатие, той олицетворява безкрайната Божия милост към хората и най-вече към жената – майка, благословена да носи новия..

публикувано на 25.03.24 в 04:30

Почетоха паметта на жертвите от концлагера в Ловеч

С шествие-поклонение и панихида за 35 път бе отдадена почит на жертвите в комунистическия концлагер „Слънчев бряг” край Ловеч. Шествието тръгна от центъра на града и стигна до каменната кариера, където от 1959 до 1962  г. е бил лагера. „Сърцата ни са..

публикувано на 23.03.24 в 16:58