Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

"По-страшно от войната е гладът" – казвали стари българи в Украйна на Йона Тукусер

Бесарабската българка представя изложбата "Глад" в "Квадрат 500"

7
Снимка: БГНЕС

Историята е необятно богатство, което е само на едно любопитство и капка критично мислене разстояние от нас. А днес повече от всякога трябва да бъдем "богати" и едно младо момиче ни го напомня чрез силата и провокацията на изкуството. Тя е Йона Тукусер – художник, бесарабска българка от род на преселници от Стара Загора през 1832 година, родена в село Главан, Одеска област в Украйна. На иврит името ѝ означава гълъб и е наследствен прякор от рода на майка ѝ.


"Аз съм като гълъб на мира" с усмивка уточнява Людмила, каквото е рожденото ѝ име, останало само на документ. Нейните картини са емоционална провокация към всички нас, но не си представяйте цветни пасторални пейзажи. От 13 години Йона работи по своя научно-художествен проект, посветен на трите големи периода на глад в СССР от първата половина на XX век и хората, загубили живота си в тях. Последната ѝ изложба "Глад" в Националната галерия "Квадрат 500" в София, която може да бъде разгледана до 27 ноември, е част от него и е реализирана c подкрепата на Посолството на Украйна в България. "Защото често пъти гладът е резултат от война", казва в студиото на Радио България Йона Тукусер.
Всичко започва през 2007 година, когато младото момиче пристига в София да следва живопис в Националната художествена академия. Тогава, по време на беседи и неформални разговори с нейни състуденти, които били много любопитни към българите в Украйна, започнала да им разказва за събития и периоди от историята им.

"И тогава им споделих за една от най-мрачните истории, които са преживяли моите сънародници след Втората световна война. През 1946 година Бесарабия е присъединена от Румъния към СССР и е започнала колективизация, като всички здрави мъже са били изпратени да работят в трудови лагери в Сибир и Урал. В населените места останали основно жени, деца и възрастни хора. Започнали да се създават колхози (колективни селски стопанства), но българите отказали да бъдат част от тях, и за да бъдат принудени да го направят, им вземали храната – зърното и животните. Онези, които са отказали въпреки това да се включат в колхоза, са оставени да умират от глад. Моята голяма изненада беше, че състудентите ми не знаеха тази история, защото в този период са загинали от глад повече от 100 000 българи в Бесарабия, което е било 1/3 от цялото етническо население в Одеска област."

Именно това незнание на историята от страна на младите българи в прародината ѝ провокира Йона чрез средствата на изкуството и живописта да започне проекта си "Глад" през 2009 година. Година по-късно представя първата експозиция от серията, посветена именно на периода от 1946-1947 година. Картините провокират обществен интерес и задълбочават документалните търсения на художничката.

"Всяка една картина е исторически документ, защото аз работя с архивни документи от Измаил, Одеса, търсих лични истории на конкретни хора, защото за мен това не е просто статистика" – разказва Йона. И така, връщайки се все по-назад във времето, се спряла на още два периода на гладомор в Съветския съюз– 1932-1933, който е основно в Украйна и първият описан през 1921-1922 година. За себе си установила, че те са резултат от една и съща държавна политика.


"През 2018 година обиколих редица български села в Украйна и направих видео интервюта с 86 човека, преки свидетели на събитията от миналото ни. Те ми споделиха как са преживели глада и установих една и съща формула, която се е прилагала основно върху селския човек, за да бъде той контролиран. Говорим за война срещу селячеството в целия Съветски съюз. Хората в градовете почти не са знаели какво се случва в провинцията, където хората са били поставяни в антихуманни условия на съществуване. Когато разговарях с възрастните българи и ги питах "Кое е по-страшно – войната или гладът?". Всички те ми отговаряха – гладът. Бях ужасена от този факт, защото не подозирах, че има по-страшно нещо от войната. Но има – гладът, който е последица от войната и е заплаха за целия свят."

Днешната война в Украйна заварва Йона в родното ѝ село, където тя се връща след 10 години на странстване в Ню Йорк, Рим и Лондон. Точно когато завършва ремонта на хамбар, превърнат в ателие, и подготвя 80 големи платна, които трябвало да са последните картини от проекта "Глад", военните удари започват. Тя се връща в София и историята продължава своя ход.

"Мирът е колективна отговорност и някой може да каже, че това е работа на политиците, обикновените хора нямат отношение. Но когато всеки изпитва страх да не бъдат взривявани ядрени бомби, това засяга всеки. Всеки усеща това, което се случва в моята родина. В изложбата ми има една картина последната, която създадох дни преди откриването ѝ. И това е историята на едно момче на 6 години от Мариупол, останало сираче след като родителите му са убити във войната. Три седмици това дете прекарва в бомбоубежище в родния си град. И той разказал как бил толкова гладен, че започнал да яде играчката на своя приятел в убежището. Това е гладът днес. Аз емоционално съм преживяла това покрай 13 години работа по този проект и не мога да ви предам какъв ужас изпитах, когато чух тази история. Това е престъпление срещу тези деца в Украйна."

Йона е убедена, че със средствата на изкуството, с които тя борави, може по-лесно и директно да докосне сърцата на днешните хора, съвременниците си и да ги върне в миналото. Към всяка от картините си в "Квадрат 500" тя е поставила табела със заглавие, което представлява име на документ от архива или на конкретен човек, който тя е интервюирала и текст, който я е вдъхновил. Изложила е факти и детайли, които казва, че трудно биха се намерили в официалната документация. Запечатан духовен документ – така описва творбите си.

"Аз все още виждам едно спящо общество. С изложбата си искам да осветя част от историята, за която не се знае много, а се преповтаря. Българите ще научат много нови неща за миналото и ще имат възможност да придобият една по-правдива представа за днешния свят. И въпреки различията, които имаме като нации, има нещо, което ни обединява – нашите чувства и сетива. Те са абсолютно еднакви. И моето послание в изложбата е, нека страданието послужи за обединение, а не за разделение и вражда."

Водят се преговори изложбата "Глад" да бъде показана и в национални галерии и музеи в Италия, Германия и Великобритания, но докато това се случи Йона Тукусер ще продължи да рисува в София с надеждата проектът ѝ да достигне своя край.

 

Снимки: БГНЕС, предоставени от организаторите

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Още от категорията

БНР пита: Кои са българските посланици на културата на 2024 г.?

Инициативата на програма "Христо Ботев" на БНР, започнала през 2021 г., се фокусира върху постиженията на писатели, поети, драматурзи, художници, музиканти, актьори, композитори, кинодейци и представители на българското танцово изкуство, чието..

публикувано на 11.11.24 в 20:05

Графити в Благоевград напомнят 20-годишната ни история в НАТО

Преди дни в Благоевград беше представен цветен графити-стенопис, създаден във връзка със 20-ата годишнина от членството на страната ни в НАТО. Стрийт-арт творбата може да се види на   ул. "Славянска" №65 и е реализирана с подкрепата на..

публикувано на 10.11.24 в 08:05
Тетяна Станева

Фестивалът "ОКО" има мисия – да покаже на българите какво става в Украйна

Повече от 100 филма, както и разнообразни дискусии по актуални теми очакват изкушените да научат повече за случващото се в момента в Украйна от първо лице. Петото издание на кинофестивала "ОКО" дава тази  възможност от 8 до 15 ноември, като за първи..

публикувано на 08.11.24 в 12:15