Поклонническият път до Сантяго де Компостела датира още от Средновековието. Това на практика е първият пътешественически преход на Стария континент. В наши дни той е част от общо 48 сертифицирани от Съвета на Европа културни “пътеки“, които са свързани с европейските ценности и демокрацията. Един от тези маршрути проследява разпространението на делото на създателите на славянската писменост и проповедници на християнството Кирил и Методий и е резултат от дългогодишна изследователска дейност на български учени.
Изследователите са идентифицирали огромно количество паметници и места, свързани със Светите братя на Стария континент. Известно е, че Кирил и Методий са съпокровители на Европа, заедно с Бенедикт Нурийски. “Това са двете културни и духовни традиции на континента: Западната – на Бенедикт, и Източната – на Кирил и Методий. Обаче те не бива да се разделят, защото тяхното дело се разпространява както на Изток, така и на Запад“ – казва проф. Славия Бърлиева – зам. директор на Кирило-Методиевския научен център към БАН, който изготвя маршрута.
“Като се започне от Германия, където в Райхенау или в Елванген Методий е прекарал години на заточение и се мине през Виена, където през целия XVIII век, всяка година са се организирали празненства в чест на Светите братя в дворцовата църква на имперска Виена. През XIV век в Чехия делото на Светите братя е използвано от император Карл IV Люксембургски, за да повдигне самосъзнанието на местното славянско население. Въвежда се глаголицата, макар и в ограничени рамки, и започва да се празнува празникът със специален декрет.

“Научната част е много важна, но наред с нея има и образователна насоченост – млади хора, които се въвличат в изследването – казва проф. Бърлиева. – Дори ученици, които започват да изследват примерно как се е провеждал празникът на Кирил и Методий в едно населено място през очите на техните родители и прародители. Много важен е феноменът на празнуването и това, че в България има десетки църкви и храмове, които са под патронажа на Светите братя. Защото тази традиция е силен инструмент за идентичност.“
Снимки: архив
Гьоте-институт и Френският институт ще представят в София изложбата "Букурещка трилогия" на Антон Роланд Лауб с куратор Соня Вос. Експозицията в Галерия Синтезис може да бъде видяна от 4 декември до 9 февруари. Тя обединява три проекта на родения в Букурещ..
На 23 и 24 ноември, в Нарва и Талин, Симфоничният оркестър на град Нарва с главен диригент Анатолий Шчура представя интригуваща програма, съставена от творби на Моцарт, Шнитке и българската композиторка Александра Карастоянова-Херментин...
Огнедишащ змей ще посреща посетителите на първия Музей на ютията на Балканите, който се открива на 21 ноември в Пловдив. От устата му ще се отронват думи на насърчение – с жадни за нови знания очи хората да се потопят в историята на уред, възникнал..
Огнедишащ змей ще посреща посетителите на първия Музей на ютията на Балканите, който се открива на 21 ноември в Пловдив. От устата му ще се отронват..
На 23 и 24 ноември, в Нарва и Талин, Симфоничният оркестър на град Нарва с главен диригент Анатолий Шчура представя интригуваща програма, съставена от..
Едно от най-значимите събития в културната карта на България – Фестивалът на оперното и балетното изкуство в Стара Загора, започва по традиция с..