Жените в науката се нуждаят от специално насърчение и подкрепа, особено когато в тясното пространство на един-единствен ден трябва да съвместят ролите на всеотдаен учен, грижовна майка и добра съпруга. Подобен стимул за тях са наградите “За жените в науката”, които световна козметична компания заедно с ЮНЕСКО вече 12 години връчват на изявени млади български учени. Преди броени дни отличието заслужи и биологът Катерина Такова-Сакалийска от Пловдивския университет “Паисий Хилендарски”.
Д-р Катерина Такова си поставя за цел да създаде комерсиален продукт за диагностика на Covid-19. Тя е постдокторант към катедра “Физиология на растенията и молекулярна биология” на висшето училище.
“Аз съм част от екип, който се занимава с производството на значими вирусни протеини в цели тютюневи растения – разказва тя. – А проектът, с който спечелих наградата, е свързан с производството на протеини от SARS-CoV-2 за диагностика на специфични антитела срещу коронавирус. Той все още е в зародиш, но имаме обнадеждаващи начални резултати и вероятно догодина по това време ще ги обявим.”
Ученият се надява с напредването на проучванията някоя биофармацевтична компания да се заинтересува от продукта, разработван в пловдивската лаборатория. А междувременно е обнадеждена, че науката и бизнесът и у нас ще си подадат ръка, за да имат иновациите практическа насоченост. “И учените все повече търсят бизнеса, и бизнесът все повече търси учените”, добавя тя.
Катерина открива заниманията в лабораторията като възможен път през 2015 г.: “Благодарна съм да срещна една изключителна жена, която ме насочи в науката, и това е моят научен ръководител д-р Гергана Захманова. Тя беше с мен още на бакалавърската ми теза”. За изминалото оттогава време успява да завърши магистърската програма “Молекулярна биология и биотехнология”, да специализира в университета на португалския град Алгарве, да бъде работещ гост при лидерите в направлението в научноизследователския център “Джон Инес” в Норич, да защити докторска дисертация за физиологията на растенията, да стане съавтор на седем научни публикации. Казва, че в основата на успехите й стои “безусловното търпение” – чисто женско качество, необходимо в науката, където резултатите не идват бързо.
И тъй като на церемонията за награждаването на отличените жени често звучаха думите “Светът има нужда от наука”, кой според Катерина Такова е по-силен по отношение на промяната – учените или политиците?
“Вярвам, че партньорството между учените и политиците е най-добрата стратегия, защото един без друг не можем – отговаря тя. – Имаме различна експертиза и всеки може да допринесе с нещо. Въобще партньорството е най-важното в едно устойчиво развитие. В момента се нуждаем най-вече да оценим приоритетите си като общество. Ако си поставим цели и ценим приоритетите си, много по-лесно ще имаме посока, в която да вървим.”
А дали училището е партньор на учените, успявайки да вдъхнови възпитаниците си за наука?
“Интересен факт е, че почти 4 години бях учител – казва ученият. – Видяното ме насърчава да си мисля, че все повече се обръща внимание на науката в училище. Образователното министерство има стратегия за изграждането на STEM центрове, които да подпомогнат въвеждането на научната грамотност още в най-ранна възраст, и вярвам, че партньорството ще се задълбочава. Средното образование все повече ще търси висшето, а то, от своя страна, има какво да почерпи от средното.”
Макар и изправена пред не една възможност за научна кариера в чужбина, Катерина избира да остане у дома. “Когато влезеш в самолета и чуеш българска реч – ето заради това чувство искам да се развивам в България”, казва тя пред Радио България. У нас разполага с основното, което й е необходимо, за да разгърне своя потенциал. Разбира се, има още много какво да се надгражда, но по-важното е да вижда фокуса на обществото към науката и хората да оценяват труда на учените. “Почвата е добра – имаме учени, имаме инфраструктура, имаме партньорства и в никакъв случай не започваме от нулата”, убедена е д-р Катерина Такова.
Снимки: БНР, Диана Цанкова
De Là Trâp – това звучно име привлече вниманието на феновете на хип-хоп културата и у нас през настоящата година. Само за два месеца съвместният проект "333" с хитовия рапър 100 кила събира близо 1 милион гледания в една от мрежите за видео..
Макар и дошли с призванието да въздигнат нашия свят, избраните не само следвали предначертания им път, но и рискували да не разкрият докрай себе си заради святия за тях дълг към Отечеството. Сред тези възрожденски българи бил Христо Цокев, останал..
"Аз съм българче. Обичам наште планини зелени, българин да се наричам – първа радост е за мене" - гордо пише в Следосвобожденска България Патриархът на българската литература Иван Вазов. Днес, век по-късно, едно младо момиче, второ поколение българка..