Във високотехнологичното ни време машините полагат извънмерен труд, а изкуственият интелект решава главоблъсканици. Има обаче привидно прости занимания, които изискват наличието на душа – единствено човешко притежание. Да създадеш предмет с ръцете си, да разкриеш себе си с думи, да сътвориш мелодия и с гласа си да я пуснеш да лети поражда памет, идентичност, приемственост. Затова и приносителите на нетленни ценности през поколенията биват възпоменавани с високопарни, на пръв поглед, думи.
“Живи човешки съкровища” e национална представителна листа на хора, създаващи нематериално културно наследство. През настоящата година да се нарекат с това звание заслужиха плетачи на рибарски мрежи, винопроизводители, изпълнители на калоферски алтън гайди, дванайсет представители на родове от с. Липница, които съхраняват обичая “даване на оброци”, танцьори и певци.
Сред пазителите на българските традиции се нареди и единственият останал майстор мутафчия по нашите земи – Христо Маринов.
Вече 40 години той превръща грубата козина в усукана нишка и с нея тъче пътеки, дисаги, чулове, чували за зърно. Навремето “откраднал” занаята от майстор, който правел своите изделия на чаршията в габровския етнографски музей на открито “Етъра”.
“Хора, които отдавна не съм виждал, ми се обаждат, поздравяват ме – не крие радостта си той. – И вече ме наричат “съкровище”, а не по име. Особено е, но е хубаво. Това е едно признание, защото успях да задържа занаята и повече хора да го видят във времето.”
Мутафчийството се е смятало за мъжки занаят, защото бил трудоемък и минавал през множество етапи.
“От грубо настригания материал до готовия предмет са операции – ум да ти зайде – разказва майсторът. – Защото има подбиране на цвят, разчепкване по цветове, биене с въжета, свиване в къделя, предене на чекрък, намотаване на кълбета, сноване, правене на нищелка, правене на целия стан за всеки плат. Операциите са може би колкото годините, които съм в занаята. През Възраждането и по-късно – до 50-те-60-те г. на миналия век са работили по трима-четирима майстори в работилница. Работата е била много усилена и мутафчиите не са почивали – даже има един виц, че ако през седмицата умре мутафчията, го заравят в козината, другите продължават и чакат съботата, за да го изпратят.”
Занаятът бил пренесен у нас от Персия в началото на 18-и век и до Освобождението се разпространил във всички по-големи селища. В Панагюрище той бил най-добре развит – там процъфтявали 200 мутафчийници с хиляда майстори, калфи и чираци.
“В книгите се казва, че Кримската война слага началото на края на този занаят – казва още майсторът. – Тогава са се изработвали чували за войската и в тях барутът се е съхранявал – козината има качеството трудно да се овлажнява, затова той е оставал сух. Мутафчийството се е използвало много в търговската дейност.”
Днес мутафчиите тъкат пътеки и козиняви торби, намятащи се през рамо. Технологията не се е променила, затова и в работилницата си на Етърската чаршия Христо Маринов си служи със 120 годишен вертикален стан и инструменти, някои от които още от Възраждането. Сътворенето изпод ръцете му краси домове не само в родината, но и в Европа, Япония, Австралия.
Майсторът казва, че душата му се отваря, щом човекът срещу него знае какво иска. Понякога се случват и куриози.
“Някакъв човек тръгнал на екскурзия до Шипка и накарал групата да дойде на “Етъра”, за да си купи дисаги – спомня си Христо Маринов. – Имах у дома едни оригинални от старо време и се принудих да му ги дам. Питам го за какво са му, а той ми отговаря: “Комшията си закачил такива дисаги над вратата и спечелил от тотото. И съм решил и аз да си сложа.”
Майсторът, който всеки ден е пред очите на хората, в момента е изложил сътвореното чрез труд и талант в Регионалния етнографски музей “Етъра”. “Почти като на театър”, казва той, докато покорява и тази “сцена”. Както го прави от години като актьор на “Мим театър” – Габрово.
Съставил: Диана Цанкова (по репортаж на Велина Махлебашиева, кор. на БНР в Габрово)
Снимки: Facebook/ Община ГАБРОВО
Десето издание на Националния фестивал на лавандулата се провежда на 14 и 15 юни в чирпанското село Средно градище. Там са едни от най-старите лавандулови насаждения в страната, които съществуват повече от 80 години. Концепцията на празника е..
На днешния ден, 13 юни, православната ни църква отбелязва Възнесение Господне, когато възкръсналият Христос се възнася отново на небето при Своя Отец. Големият християнски празник е винаги в четвъртък, на четиридесетия ден след Възкресение Христово...
В пловдивското село Златитрап днес, 11 юни, от 11.30 ч. ще открият в национален мащаб жътвената кампания 2024-та. Събитието е част от европейската инициатива "Хляб на мира" , която обединява дванадесет държави от Централна и Източна Европа...