Въпреки краткото време за проучвания и недостатъчно финансиране, приключилият Археологически сезон 2022 се оказа изключително успешен. По информация на Националния исторически музей, направените открития, обхващащи почти всички археологически периоди от праисторията до Средновековието, дават изключително ценна информация за бита на хората по българските земи.
Благодарение на проведените теренни археологически изследвания, с финансовата подкрепа на Националния исторически музей, Министерство на културата, средства от програма "Култура" на Столична община и местните общини, както и на частни спомосъществователи, в общо шестнадесет обекта са открити над 500 находки.
От Родопите, през Сакар до Черноморското крайбрежие, включително Витоша, Плана планина и Тракийската низина, проучваните обекти включват селищни и надгробни могили, антични и средновековни крепости и селища. Сред най-интересните са местността "Скритата могила" близо до село Порой, средновековният манастир на Ахтопол, крепостите Лютица, Букелон, Калята и Кокалянски Урвич.
Край поморийското село Порой например, бяха открити множество, различни по форма и големина, керамични съдове, кремъчни, каменни и костени оръдия на труда, части от накити, фигурки. Сред богатата колекция от находки в селищната могила изпъква интересен наниз мъниста, изработени от кост, датиран в каменно-медната епоха.
И тази година редовните археологически разкопки на Античната крепост "Равадиново" отново се оказаха благодатни за изследователите, които в периода 2017-2022 откриха доказателства за добре укрепен обект, съществувал на територията на гръцката колония Аполония Понтика. Сред тях са амфорите от Тасос, Тасоския кръг, Хиос, Менде, Милет (датирани между първата половина на V в. пр. Хр. и III в. пр. Хр.).
Подводната археологическа работа в акваторията на Бургас и региона също се нарежда сред най-интересните проучвания през годината.
Що се отнася до северното Черноморие, и през това лято проучванията на средновековна столица на Добруджанското деспотство – великолепната Калиакра, доказаха, че тя е незаменима част от богатото културно наследство на страната ни.
Друг интересен акцент на археологическата 2022 година са и откритията в Източните Родопи, в Ивайловградско, направени по време на редовните проучвания на Късноантична и средновековна крепост в местност "Балък дере". В богатата колекция от находки са бронзов съд за религиозни обреди (патера), глинена лампа с кръгъл резервоар и бронзова монета на император Проб (276-282г.), както и три монети от V в., които потвърждават хипотезата, че крепостта е започнала да действа именно в началото на V в.
Всички тези открития могат да бъдат разгледани до края на март 2023 г. в експозицията "Древни находки. Нови открития. Археологически сезон 2022" в Националния исторически музей.
Съставил: Дарина Григорова
Снимки: Национален исторически музей
България чества 149 години от Априлското въстание– събитие, което води до освобождението на България след почти петвековно османско владичество. Днес, близо век и половина по-късно не трябва да забравяме, че всеки участник в Априлското въстание от 1876..
На 1 май Православната църква отбелязва паметта на св. пророк Иеремия , преподобномъченик Акакий Серски и св. Тамара Грузинска. Свети пророк Иеремия , един от четиримата велики старозаветни пророци, живял 600 години преди Рождество..
На 30 април православната църква чества паметта на св. ап. Иаков Зеведеев, преподобни Климент песнописец, игумен на Студийския манастир през IX в. и свети Донат, епископ Еврийски. Свети апостол Иаков Зеведеев е един от 12-те апостоли,..
На 19 май почитаме свети свещеномъченик Патрикий, епископ Пруски (Брусенски) и свети мъченик Калут Египтянин. Свети Патрикий живял през I..
На 20 май Църквата почита свети мъченик Талалей – 18-годишен, родом от Ливан, обучен за лекар. По време на гоненията на християните в Ливан..