Една необичайна от гледна точка на тематиката изложба може да бъде разгледана в Музея на изкуството от периода на социализма в София. Експозицията „Детето в изкуството на социализма“ включва около 90 живописни, графични и скулптурни произведения на български художници от фонда на Националната галерия. Представени са творби на известни автори като Александър Жендов, Илия Бешков, Дечко Узунов, Стоян Венев, Илия Петров, Йоан Левиев и други.
От произведенията става ясно, че детската тема в изкуството не е била пренебрегната от пропагандата на тоталитарната система по време на социализма у нас. На детето са били вменявани роли, като: "детето-герой" и "детето-жертва" на войните и социалната несправедливост; детето едновременно като обект и субект на новата социална реалност.
Най-последователно темата развива Александър Жендов. Той е и първият художник в България, който още през 20-те г. на м.в. прави децата на големия град свои главни герои, включително и с илюстрации към произведения на Христо Смирненски.
"Колкото и да е странно, детето също може да бъде включено в идеологическите схеми на парадигмите в онова време. Тази тема е податлива на идеологическа намеса. В изложбата сме се опитали да изведем един образ, който е по-скоро универсален, общочовешки. На детето са възложени роли, то е продължител на делото на бащите и дедите, (бъдещ) строител на благата", коментира изкуствоведът Николай Ущавалийски, зам.-директор на Националната галерия пред БНР–Радио София.
Изложбата може да бъде посетена до края на месец март 2023 г.
Вижте още:
"Човекът, който не можа да мълчи" на режисьора и сценарист Небойша Слижепчевич спечели наградата "Златна палма за късометражен филм" на кинофестивала в Кан. Филмът е продуциран от Хърватия, Франция, Словения и Националния филмов център на България...
Емблематичният археолог и пътешественик проф. Бетани Хюз се отправя на вълнуващо пътешествие из България в новия епизод на "Съкровища с Бетани Хюз", който бе излъчен на празничния 24 май по канал Viasat History. Епизодът беше очакван с нетърпение от..
" Прочее преди славяните нямаха книги, но бидейки езичници, четяха и гадаеха с черти и резки. Когато се кръстиха, бяха принудени (да пишат) славянската реч с римски и с гръцки букви без устроение. Но как може да се пише добре с гръцки букви: БОГЪ..