Преди и след пандемията – това е вододелът, въз основа на който продължаваме да определяме дали туристическата година е била успешна или не. 2019-а, годината преди Covid-19, се счита за една от най-продуктивните в отрасъла. Но какво се случи през настоящата 2022-ра и дали вдигането на ограничителните санитарни мерки отприщи желания туристически поток към и от България? И още – как се отрази руската агресия в съседство, енергийната криза и бушуващата инфлация?
Като хаотична и непредсказуема – така браншът определя отиващата си 2022 г., като ефект от стреса, повишените им разходи и ниските печалби. "Но пък до голяма степен се върнахме към най-добрите години, преди пандемията", казва Румен Драганов от Института за анализи и оценки на туризма. Според него в момента българският туризъм се движи с 15-ина процента по-ниско от нивата на "заветната" 2019 г.,което е добър резултат. Очаква се пълното възстановяване на отрасъла да се случи към 2024 г.
Каква туристическа година изпращаме?
"Общо взето не е имало лека година в българския туризъм в цялата му история – казва Румен Драганов. – Имали сме много тежки години, както по времето на Чернобил, така и по време на революциите, които се случиха със запалването на парламента ни през 90-те години на м.в., с последвалите финансови кризи през 98-а и след това и т.н. Така че ние сме в поредната ситуация, в която преодоляваме криза или работим в условия на неопределеност. Но това, което видяхме е, че през 2022 г. създадохме доволни туристи не само от условията, но и от качеството на обслужване, което беше на много високо ниво. Покрай годините на пандемия от пазара отпаднаха бизнесите, които не можеха да се справят със сложната ситуация. Оцеляха тези, които разчитаха на собствените си сили, а не на държавата, за да вървят напред и да създават качествен продукт. Някои от тях дори надхвърлиха обемите, които са имали през 2019 г."
Войната не се е отразила съществено на отрасъла през предизвикателната 2022 г., традиционните ни пазари от ЕС успешно се възстановяват, расте интересът към културно-историческите маршрути в градска среда, отчитат от бранша. През октомври и ноември има голям ръст на европейски туристи по линия на културно-познавателния и уикенд туризъма.
Това беше предизвикателна година, но България се справи добре. На това мнение е и Константин Занков, консултант и туристически предприемач. Според него войната в съседство все пак е оказала влияние върху планираните пътувания, но става дума предимно за туристите от далечни пазари, като Азия например:
"Защото си представете, когато един японец или китаец погледне на световната карта България и види къде е Украйна, за него разстоянието е няколко сантиметра и това го притеснява. Затова все още има спад на тези пътувания в нашата част на Европа. За сметка на това, конвенционалният туризъм, като балнео, спа, морски и всички рекреативни форми на отдих у нас, през тази година се развиваха много добре! Но има още какво да се желае на ниво маркетинг на дестинация България. Според мен трябва да наблегнем повече на дигиталните канали за реклама на страната ни. Защото е добре да се знае конкретно към кого да "таргетираме" нашия продукт. Важно е да сме онлайн, за да имаме туризъм в четири сезона" – каза в заключение Константин Занков.
Снимки: БГНЕС, архив
Конните преходи са нестандартен начин човек да опознае България. Маршрутите често преминават през места, недостъпни за масовия турист и са наситени с приключения и културни преживявания. Седмица на кон у нас струва между 1200 и 1500 евро – с..
На върха на Сахат тепе в Пловдив тези дни бе открит възстановеният по антични образци воден часовник – клепсидра. Единственият монтиран на открито у нас часовник от този тип се превърна в най-новата атракция на града. Репликата на клепсидрата е..
Белоградчик и неговите световноизвестни скали отново са сцена на вълшебен спектакъл. В продължение на цели пет уикенда – от 19 септември до 19 октомври, градът е домакин на петото издание на Балонената фиеста . Очаква се над 5 хиляди туристи да..