"Слънчева врата“, "Правите камъни“, "Люляковото светилище“, "Яйцето на змеицата“ … – това са все названия на тракийски мегалити, разпръснати в Сърнена Средна гора. Някои от тези древни съоръжения са проучени и вече са достъпни, благодарение на изградените от Община Брезово пътеки с указателни табели. Но други още дремят в гънките на планината, необезпокоени от времето, хорското любопитство и науката. "Целият район е новооткрит за тракологията. Допреди 12 години никой не знаеше, че тук има мегалити“, казва Радню Шопов от Туристическия център на Брезово.
Факт е, че Сърнена Средна гора дълго време е била пренебрегвана от археологията и то съвсем незаслужено. Още повече, че в района се намира първото археологическо находище в България. В края на XIX век край село Розовец за пръв път са открити тракийски златни венци, златен династически пръстен, както и изящен сребърен ритон със златни инкрустации, подобен на този от Панагюрското съкровище. Но за мегалитите в Сърнена Средна гора се заговори едва отскоро и то благодарение на проучвателната работа на местни краеведи в сътрудничество с траколога проф. Валерия Фол. Така, на бял свят изникват удивителни свидетелства за една високо развита цивилизация с познания и инженерни умения, които будят възхищение и … недоумение.
Най-известният обект в района е "Люляковото светилище“ с т.нар. слънчева стела – двуметров каменен блок, издялан преди хиляди години с математическа прецизност във формата на пламък, насочен на юг. Камъкът съдържа слюда и когато при лятното слънцестоене, слънцето го огрее, той блести по особен начин, научаваме от Радню Шопов. Наблизо пък попадаме на тракийския култов комплекс "Яйцето на змеицата“ с гигантско каменно яйце, поставено върху специално издялан в скалата улей:
Радню Шопов си спомня как случайно открил т.нар. „Слънчева врата“ над село Розовец. Каменното скупчване е с оформен от човешка ръка вертикален процеп. Между стените му е поставен огромен блок, така че да образува проход или врата към отвъдното. Траките са издялали в скалата и изображение на слънчев диск.
"През месец декември 2018 г., докато се разхождахме с мой приятел, попаднахме случайно на нея / „Слънчева врата“ - бел.ред./. Тя беше увита в огромен храст. Разчистихме я и се отвори този проход. Ние минахме през него и когато видяхме издялания слънчев диск насреща, буквално онемяхме. На следващата година заведохме проф. Фол на мястото и тя каза, че това е уникално съоръжение. Траките са вярвали, че човек може да мине от нашия свят към отвъдния през врата, която се отваря в определен ден на годината. По този начин Орфей преминал от единия към другия свят и намерил Евридика“ – разказва Шопов.
В района на село Златосел се намира долменът "Плочата" от II хилядолетие пр. н. е. При градежа му древните са използвали две огромни опори, върху които са поставили гигантски камък, така че да оформят своеобразна гробница.В гората край село Розовец пък се е спотаила гигантска чаша. Наричат я Кутела или „Чашата на боговете“. До нея са открити следи от друг подобен съд. Предполага се, че е била използвана като баптистерий през Средновековието. Но съществува теория, според която тя е от времето на траките, които я използвали като култов съд. "А най-невероятната хипотеза е на един руски учен, според когото преди нас на Земята е съществувала раса на 3-4-метрови гиганти и те са използвали този съд, който не принадлежи на нашата цивилизация“ – казва Шопов.
Никой не знае още колко загадъчни структури, притихнали от хилядолетия в горите на Сърнена Средна гора, очакват да бъдат открити, за да разбулят поне малка част от историята на древните цивилизации, обитавали нашите земи.
Вижте видеото с някои от най-интересните древни структури, разпръснати сред възвишенията на Сърнена Средна гора.
Снимки и видео: Венета Николова
В светската летопис на следосвобожденска България, митрополит Климент Търновски е известен като Васил Друмев – бележит книжовник и общественик, той води изключително духовен, християнски живот. За езиковедите той е сред най-ярките ревнители на..
Православната църква днес чества зачатието на Света Анна – майка на Богородица. Йоаким и Анна дълго време нямали деца, въпреки праведния си живот. Освен личната си мъка те понасяли и обществения укор, тъй като бездетието се смятало за Божие..
Православната ни църква почита на 6 декември паметта на свети Николай Чудотворец. Наричат го светецът на милосърдието, защото целият му живот бил посветен в подкрепа на бедните, страдащите, невинните и онеправданите. Словата му имали удивително..
На 3 януари, православната ни църква чества свети пророк Малахия и свети мъченик Гордий. Св. пророк Малахия е един от тъй наречените "12 малки..
На 4 януари православната ни църква чества Събор на свети 70 апостоли, както и преподобни мъченик Онуфрий Габровски. Св. евангелист Лука разказва..