Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Сладък като ябълка, сочен като … зряла круша – за особеностите на реселешкия воден лук

Атанас Атанасов
Снимка: Facebook / Атанас Атанасов

Освен с красивата си природа, Реселец е известно и с особен сорт лук, който се отглежда само и единствено в района на селото, разположено сред красиви каньони и скални образувания.

В тази част на българския Северозапад лукът е господар на трапезата във всеки дом, но не какъв да е лук, а една особена негова разновидност. Местните казват, че може да се яде като ябълка. Точно този специфичен сорт отглежда и Атанас Атанасов, икономист по професия, който преди време се завръща от чужбина в село Реселец, за да се посвети на уникалния зеленчук. "Аз живеех в Лондон и от там реших да дойда да живея на село и то в най-бедния регион, може би в цяла Европа, защото вярвах, че може и в България, може и на село да успееш да си щастлив, да си осигуриш добри доходи" – казва Атанас пред кореспондента на БНР в Плевен Латинка Светозарова.

Но с какво толкова е забележителен този най-обикновен на пръв поглед зеленчук? Най-вече с това, че е сладък, освен това е сочен като … зряла круша. "Въобще не люти, много малко, колкото да се усеща че е лук, все пак!" – обяснява Атанас. И добавя:


"Моите проучвания показват, че вкусът му е свързан с реката и водата. Местността, в която се отглежда, е много специфична. Това е устието на река Ръчене, която пресича карстов район с пещери. А местността, в която го отглеждаме има хилядолетни наноси на варовик, който пък действа като неутрализатор на лютивостта. Същото важи и за водата, с която го поливаме. От значение е и климатът – тук се пресичат каньоните на две реки и въздухът хиляди пъти на ден се променя. Много хора са се опитвали да ни "откраднат" поминъка, те са докарвали лука по форма и размер, но по вкусови качества не могат да постигнат този резултат" – разказва Атанас Атанасов.


Реселешкият лук се отглежда от близо 600 години в село Реселец и се е превърнал в емблема на целия район. Неслучайно местните хора са му посветили и фестивал, който през есента събира производители и гости от цялата страна, за да отдадат почит на уникалния продукт. Главите на този лук са с различна форма, на цвят той може да варира от розово-лилаво до жълто-кафяво. Благодарение на редовното поливане, лукът е с крехки и сочни месести люспи. Освен това, е богат на минерали и соли и е доказан лек за диабет и сърдечно-съдови заболявания.


Къде и как се използва вкусният зеленчук ?

"Най-често с двете ръце трошиш главата и го ядеш свеж, – препоръчва Атанас. – Иначе се използва в салатите, а също и зимно време, тогава е най-търсен. Особено като наближи Коледа, когато започнат да се изпълняват традициите с коленето на прасенцата по селата. При приготвянето на традиционното свинско, се добавя лукът 5 минути преди да се извади от фурната. И после ядеш само лука, забравяш за месото!" – шегува се Атанасов.

Производството на реселешкия лук е трудоемко, защото всичко се прави на ръка – оре се, бранува се, сее се, а после се засажда разсадът. Полива се всеки ден и до началото на септември реколтата е обрана. Лукът се оплита на плитки и трае до декември-януари. А традиционна рецепта за село Реселец е лучник, който се приготвя с местния воден лук, яйца и сирене.

Вижте още:

Текст на Венета Николова (използвано е интервю на Латинка Светозарова - кор. на БНР в Плевен)

Снимки: Facebook / Атанас Атанасов

По публикацията работи: Ергюл Байрактарова

Още от категорията

Над 300 000 българи празнуват имен ден на Ивановден

На Ивановден почитаме паметта на Св. Йоан Кръстител – последният старозаветен пророк и кръстител на Иисус. 347 534 са сънародниците ни, които празнуват своя имен ден днес. "Иван е титла, а не име", казва народът ни за най-таченото име у нас,..

публикувано на 07.01.24 в 05:10

За първи път ще има мъжко хоро в ледените води на река Огоста

Повече от 20 години в град Монтана съществува традицията на 6 януари хората да отиват до парк "Монтанезиум", където има изкуствено езеро, подходящо за провеждане на православния ритуал, наречен "спасяване на Светия кръст" на празника Богоявление...

публикувано на 05.01.24 в 21:05

Късметите за баница – от дряновите пъпки до днес

Неизменно навръх Нова година на българската трапеза присъства баница с късмети. Традиционното за страната ни ястие се състои от навити или наредени на пластове листи тесто с плънка от сирене, яйца и масло. Може да бъде и с различни видове месо,..

публикувано на 31.12.23 в 15:30