Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Кинофестивал в София поставя на фокус въпросите за различията и толерантността

Снимка: София МЕНАР фест

Онази част от центъра на българската столица, където в близост са разположени православен храм, католическа църква, синагогата и джамията е известна като „четириъгълник на толерантността“. А тези дни на няколко метра от тях, в  ролята на „петия храм“ Домът на киното отваря врати за фестивала София МЕНАР и чрез филмовото изкуство ни разказва за съдбите на различни народи и хора, а зрителите се докосват до далечни страни и истории.

Вече 15 години сдружение „Позор“ среща българската публика с най-доброто от игралното, документалното и късометражното кино на Близкия изток, Централна Азия и Северна Африка. Наричат проекта си Sofia MENAR (Middle East & Nort African Region Film Festival). Фестивалът започна на 16 януари и ще продължи до 29 януари, а изкушените от кино историите могат да ги видят в няколко салона - в Дома на киното, Културен център G8, „Евро синема“ и кино „Влайкова“.

Кое вдъхновява организаторите Ангел Хаджийски и Здравко Григоров да обърнат поглед именно към тази част на света и да ни запознаят с изкуството там?

Ангел Хаджийски, Катерина Борисова и Здравко Григоров

Ангел Хаджийски е завършил тюркология, учил е арабски и фарси, а Здравко Григоров е специализирал кинознание. И така, чрез общите им професионални интереси и хобито им да пътуват се заражда фестивалът София МЕНАР, за да ни поведе на културно пътешествие към далечни светове, религии и нрави, но не само:

„За първи път фестивалът беше открит с български филм – разказва Здравко Григоров. – Изключително благодарни на режисьорката Катерина Борисова, че ни се довери да открием 15-тия София МЕНАР с филма „Духът на Шехерезада“. Най-голямата радост за нас беше, че билетите се изчерпаха седмица преди началото на фестивала, което говори както за интереса към фестивала, така и за интереса към българското кино. Част от артистите, които са представени в „Духът на Шехерезада“ бяха гости на фестивала. Посвириха, попяха, получи се една празнична атмосфера.“

Филмът разказва за хора на изкуството от Близкия изток, които живеят в България. В началото пристигат в една чужда държава, в която търсят спасение, но постепенно намират много общи неща в културата, традициите, кухнята, музиката и така започват да я чувстват все по-близка, все по-позната. Днес са толкова свързани със страната и хората тук, че за тях България е като втора родина, а историите им са като приказка на Шехерезада из софийските улици, където главните герои от Ориента творят в балканската реалност реге музика с арабски мотиви и изпълняват български фолклор с източни инструменти.“

Директно до сърцето на зрителя стига изпълнението, което Саад Аладин от Ирак и сириецът Амджад Джад правят на българската народна песен „Катерино моме“, акомпанирана от музикални инструменти от техните страни.

Саад Аладин и Амджад Джад

Тази година фокусът на фестивала е върху иранското кино.

„Фокусът е върху жените режисьорки от Иран, провокирано от събитията през последните месеци – обяснява Здравко Григоров. – Ще покажем четири филма на ирански режисьорки. Мога да акцентирам върху два от тях. Единият е „19“ на Манидже Хакмад. Тя е една от водещите режисьорки в Иран, бунтарка, винаги готова да се бори с трудностите, с които се сблъскват жените там. Другият филм е „Като слънцето и луната“ на режисьорката Сетаре Ескандари.“

Неслучайно фестивалът започна с прожекция на „Духът на Шехерезада“. В основата на филма е идеята за разбиването на стереотипите, т.е. всички наслагвания, които през годините по исторически, политически, културоложки причини сме допуснали. Изкуството ли е най-силният мост към другия? Отговорът е на поета арабист д-р Азиз Назми Шакир, който също участва в българския филм:

„Няма как да не е най-добрият мост, защото изкуството се явява своеобразен филтър, т.е. не всеки може да премине през този мост, колкото и широк да е той. Оттатък моста всъщност имате музика, литература, имате и кухня. Замислете се, ако премахнете всички дюнержийници, всички капанчета, които предлагат фалафел и други арабски специалитети в София – това някак си ще промени облика на града. Ние с кухнята сме по-склонни да свържем арабската култура, но много по-важно и по-вкусно би било за българския интелигентен човек да прочете нещо от арабски автор, да гледа филм.“

Снимки: София МЕНАР фест

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Диан Костов показва в Брюксел нови измерения на християнското изкуство

Българският автор Диан Костов преобразява най-голямата базилика в Брюксел с изложбата-инсталация "Кръстопът – цената на избора". 17-метрови сцени от живота на Христос и Св. Богородица, ще са на фасадата на националната базилика „Светото сърце“..

публикувано на 21.04.24 в 07:10

Албанският писател Григор Бануши се среща с българската публика

Албанският писател Григор Бануши пристига в България за премиерата на новия си роман "Недовършена симфония" (изд. Изида). Преводът на български език направен от преводача Екатерина Търпоманова, преподавател в Софийкия университет, а допреди години и..

публикувано на 16.04.24 в 16:14

Старинни български килими в галерията на Българския културен институт в Париж

За първи път след повече от век в Галерията на Българския културен институт в Париж ще бъдат представени автентични български килими от XIX и XX век, съобщиха от институцията. Бутиковата изложба “История в цветове. 350 години българско килимарство”..

публикувано на 14.04.24 в 12:25