Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Баницата грейна в световна класация – какво не знаем за традиционното българско ястие

Снимка: Taste Atlas

Българската баница се открои в престижна класация, като попадна в топ 50 на най-вкусните ястия със сирене в света. Известният сайт за традиционна кухня и локални продукти TasteAtlas отреди на нашенския специалитет престижната 5-та позиция, като в класацията попадат още два български специалитета– шопската салата (14 позиция) и овчарската (41 позиция)

Вижте още:

В различните краища на България баницата се прави по различен начин и може да има различен вкус, обяснява пред Данаил Конов от Радио София на БНР проф. д-р Ана Кочева, ръководител на секция "Диалектология" в Института за български език при БАН. В това тя се е убедила, заедно с колегите си, докато пътували из българската езикова територия във връзка с изготвянето на интерактивна кулинарна карта"Баницата е общобългарското название, но може да се срещне още като млин, което също означава баница в различни български диалекти, но не само", казва проф. Кочева и добавя:

Проф. д-р Ана Кочева

"А ако сте в Родопите и ви заговорят за клин, имайте предвид, че ви говорят за баница, макар, че тя е с ориз. Зелникът също е баница навсякъде по българската езикова територия, но не се заблуждавайте, че се прави със зеле, по-скоро това е баница с всевъзможни зелении и растения от градината, включително и билки. Макар че на някои места зелникът наистина е със зеле, но с кисело зеле, най-често под зелник се разбира баница със спанак, лапад, лобода и пр. Има и название билник за баница от билки."


Познати са още млечна, дърпана, мързелива, ялова баница и пр.. А най-старата езикова форма на баницата по нашите земи е "гибаница" и е характерна за Видинския край (глаголът нагибам означава сгъвам, прегъвам.) Широко разпространени са също и названия от турския език, например бюрек, педия или пидия, а също така сладката татлия и т.н. , защото:

"Ние си говорим за Българска национална кухня, но тя до голяма степен е балканска. Тя на практика е ориенталска, казва проф. Кочева. Много са пресечните точки, тук на Балканите. И в този смисъл бихме могли да говорим за "кулинарни балканизми", както по отношение на езика, така и по отношение на храната."- казва проф. Кочева.


Баницата е без съмнение най-традиционното българско ястие и е свързана както с празничната трапеза, така и с ежедневието. Неслучайно тя е в топ 5 на световната класация - това е ястието, с което българската национална кухня привлича чуждестранните ни гости, смята проф. Кочева и още:

"Баницата е толкова популярна, защото е свързана с изконното, с хляба, с тестото, със замесването, с маята, и с всичко това, което е колкото кулинарно, толкова и символно – както в българската национална кухня, така и в традиционната ни култура, и дори в митологията. Защото тогава, когато хлябът и баницата могат взаимно да се заменят, това означава, че отношението към тях е еднакво почтително, еднакво уважително." казва проф. Конова.  


Съставил: Венета Николова по материал на Данаил Конов от Радио София на БНР 

Снимки: Taste Atlas, БГНЕС

По публикацията работи: Ергюл Байрактарова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Царски символи от Второто българско царство красят сграфито керамиката на новите майстори

Специална занаятчийска работилница за керамични съдове от царски вид, каквито са използвали болярските семейства по времето на Второто българско царство ( XII – XIV в.) има в старопрестолния ни град Велико Търново. Ателието се намира почти в..

публикувано на 09.05.25 в 13:25

На гергьовски курбан в параклиса "Св. Георги" в Пирдоп

Голям празник като 6 май – Ден на Св. Георги Победоносец – не минава без подготовка за курбан във всички православни храмове, носещи името на светеца. Най-често храната се приготвя от агнешко или овче месо, както повелява традицията на този ден...

публикувано на 06.05.25 в 07:30

Чехът Лудвик Куба посвещава том на народните песни по българските земи

В края на 19-и век чешкият художник и фолклорист Лудвик Куба предприема пътуване до нашите земи, за да изследва българското песенно наследство. След като записва чутите мелодии, той посвещава цял том на България в своята поредица "Славянството в..

публикувано на 28.04.25 в 14:50