Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

За магията в българската народна култура разказва изложба в Пловдив

10
Снимка: РЕМ-Пловдив

Магията е тясно преплетена с мирогледа и живота на старите българи. Многобройни са ритуалите, целящи да осигурят плодородие, да избавят от болести, да привлекат любов. Какви са били вярванията на народа ни? Какви персонажи и предмети са играли важна роля в ежедневието му? За всичко това разказва експозиция в Регионалния етнографски музей в Пловдив, която ни потапя в този загадъчен и тайнствен свят.

"Изложбата "Нишки сплитам и оплитам, радост и тъга преплитам" е посветена на магията и магичното в българската народна култура – обяснява Биляна Попова в интервю на Десислава Семковска от Радио България. – Заглавието, което сме избрали, не е случайно. То е свързано с идеята за нишките на човешкия живот и човешката съдба. Винаги има поне две нишки – добро и зло, живот и смърт, радост и мъка, полезни и вредоносни магии."

Магията е съвкупност от действия и обреди, правени с вярата, че чрез определени средства и начини човек е способен да въздейства върху себеподобните си, животните, растенията. Българите са познавали добре различните ѝ лица:


"Лечебната магия е свързана с предотвратяването на опасност от заболяване или прогонване на болест. Стопанската магия е била от изключителна важност и е целяла да осигури най-благоприятен изход от всяка стопанска дейност на общността. Метеорологичната магия се опитва да въздейства върху природните стихии – разказва Биляна Попова. – А за любовната магия девойката често е прибягвала до помощта на магьосница, с вярата, че след приемане на специални отвари или напръскване на дрехите на момъка с омагьосана вода, той ще изостави любимата си и ще се влюби в нея.“


Най-важните персонажи, застъпени в изложбата, са магьосницата и билкарката. Нашият народ е вярвал, че магьосниците са жени с различни от общоприетия физиологичен или социален статус – възрастни жени, бездетни жени, стари моми, вдовици. И обикновено тези жени се различават по това, че имат грозен белег на лицето си, погледът им е пронизващ, носът е дълъг и крив или пък е чип.

"Всяка магьосница притежава свои магически вещи. Обикновено това са рог на животно, клонка от растение, чаша, черно перо от птици. Тя прави вредоносни магии на пусто и изоставено огнище и има силата без да докосне човека да му навреди чрез определени магически действия" – разказва събеседничката ни.


Билкарката пък е жена, която владее тайната сила на билките и растенията и така помага на хората със своите полезни магии. В своите ритуали тя използва бяло кокошо перо, стар кокал от животно, ръжен клас, ножица, бръснач, сол, въглени, камъчета, донесени от Божи гроб. И, разбира се, най-добре познава скритите послания на растенията, които събира в точно определени дни и часове на деня и нощта.

Много са и магическите места в дома на старите българи. Прагът е свещено място, което бележи преминаването от един момент на живота в друг. Огнището също е свято място и около него не се правят магии. В комина като предпазна мяра срещу злото се поставят клонки от бодливи растения.


"От магичните предмети в изложбата сме засегнали дрехите и накитите, защитните предмети-апотропеи – амулети, талисмани и муски, и магическите предмети от бита на хората – продължава Биляна Попова. – От дрехите за момата най-силни апотропеи са извезаната риза, престилката и забрадката. Потурите пък са символ на мъжа. Интересен факт е, че потурите и калпакът са можели да заместят момъка по време на сватбения ритуал, ако той е отсъствал от дома. От накитите най-силни като предпазна функция са пафтите, защото те защитават бъдещата майка и нейното бъдещо дете.


Предметите в бита, които имат и магическа функция са лъжицата – символ на благополучие и ситост, хурката и кобилицата, веригата на огнището, ръженът. Шевицата също е предпазен символ срещу зли очи, уроки, лош поглед. И един от най-разпространените магически знаци е мартеницата, която предпазва човека и домашните животни от уроки и демонични същества.“

Изложбата в РЕМ-Пловдив, която съпътстват магическите илюстрации на художничката Дафина Терзиева, може да бъде видяна до 30 юни 2023 г. и се осъществява по програма "Наследство 2023" на Пловдив – Европейска столица на културата 2019.

Чуйте целия разговор от звуковия файл.

Снимки: Регионален етнографски музей - Пловдив

По публикацията работи: Анна Фуцкова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Още от категорията

Фолклорният фестивал "Мир на Балканите" събира различни етноси в Дупница

23-ият Югозападен международен фолклорен фестивал "Мир на Балканите" събира от 30 май до 2 юни в гр. Дупница танцови състави от цяла България. Според регламента на събитието, което не е с конкурсен характер, участниците ще изпълняват танците си с..

публикувано на 30.04.24 в 05:05
Снимка: Facebook /Фолклорна танцова група „Дилмана“

Най-голямото българско хоро ще се извие през май в Копенхаген

След по-малко от месец - на 26 май, от 11:00 часа в столицата на Дания ще се проведе 10-ото юбилейно издание на "Най-голямото хоро". Събитието се организира от танцовата фолклорна група "Дилмана".  Инициативта в Копенхаген за поредна година ще е..

публикувано на 28.04.24 в 11:10

Деца изписват яйца в работилница на Националния етнографски музей

Работилница за писани яйца отваря днес в градинката зад бившия Княжески дворец, съобщиха от Националния етнографски музей към БАН, които са организатори заедно със Столичната община. По време на събитието специалисти от музея ще покажат традиционна..

публикувано на 28.04.24 в 06:30