Колоритните картини на Вили Николов носят в себе си слънцето на Испания, усмивки от детството и много истории, които всеки да открие и доразкаже по своя си начин. Днешният гост на Радио България рисува откакто се помни. "Първия си голям стенопис, по спомени на роднини, съм направил на стената у дома на 3-годишна възраст с акварелите на моя баща, който също беше художник, с голям размах – 2х3 метра", разказва с привидна сериозност обаятелният ни събеседник. Следват кръжоци по рисуване, художествена гимназия, специалност "Графика" в Националната художествена академия в София. След спечелен конкурс специализира съвременно изкуство в град Куенка, Испания, което неочаквано се превръща в повратен момент в неговото творчество. 

"Бях в графиката толкова години в художествената гимназия, в академията, работихме с черно, бяло, сиво… И изведнъж, когато отидох със сивите си графики в Испания и се сблъсках с тамошните цветове, богат колорит, ярко червеното слънце, което наистина прави земята алена, все едно е на някой сюрреалист картината на живо, за няколкото месеца престой там се промени цялото ми изкуство“, споделя Вили Николов пред Миглена Иванова и Радио България.

Наред с огнените цветове на Испания чести "герои" в картините му са къщи и отделни техни елементи като порти и прозорци, което той обяснява със страстта си към архитектурата. А така също и колелото. По думите на художника, кръгът в картините му се появява още когато е в 5-6 клас, или дори по-рано. "Много съм рисувал колела – зъбни колела, слънца, кръгли прозорци. И дори сега, след толкова години, когато видя къщичка с кръгъл прозорец, задължително ще спра и ще я погледна. Ще я снимам, ще я пресъздам. Кръгът символизира за мен движението, свободата и слънцето", разказва Вили Николов. 

На един концерт на джаз музиканта Ангел Заберски в софийското "Студио 5" художникът се оказва до сцената, където буквално усеща дъха на музикантите и вижда блясъка на инструментите. Въздействието върху него е толкова силно, че в творчеството му трайно навлиза и джазът.

"За всеки един инструмент, забелязах, музикантът прави характерни движения. Саксофонистът – с изключително богати движения, очите са затворени. Певицата също е със затворени очи. Барабанистът направо танцува. Всичко това се опитвам да предам в една статична картина. Опитвам се да предам движенията на един цигулар, какъв танц описва с ръцете си и с инструмента, който държи. Това е един жанр, който за мен няма да приключи, защото обичам тази музика и много уважавам музикантите. За мен това е един изключителен труд. Те са посветили целия си живот на един или два  инструмента. Това в мен буди уважение", споделя творецът.

Чрез произведенията си Вили Николов зарежда зрителя с позитивна енергия, чрез светлината и усмивките в тях ни провокира да търсим, да откриваме хубавото, забавното и комичното, което ни заобикаля, и което по инерция пропускаме. Стила си на рисуване той определя така:

"Наричам го приказен сюрреализъм с гамата на залеза, на изгрева, на червената земя, осветена от силното слънце. Приказен, защото винаги има някакво намигване от природата или от архитектурата дори. Имам едни къщи с усмивки, които трябва да се открият къде са. Като хора са къщите. Винаги има някаква закачка, зрителят трябва да изследва моите картини много внимателно, за да види какво има скрито."

В съзнанието на художника съществуват паралелно множество идеи и нерядко ще видите едновременно няколко проекта върху едно платно. Напоследък обаче картините му постепенно се променят.

"Един минимализъм започва в моето изкуство. След многото детайли, след многото повествование от няколко години започвам да изчиствам платното. Повече фон, повече чистота. По-кристални стават платната. Започвам да рисувам с лед, с пара, със слънчева светлина, с не толкова детайли. Преди рисувах с много сложни композиции – например, кръгова композиция с още няколко кръга в нея. Задължително трябваше да има много неща, много детайли. Сега започвам да изчиствам изкуството към по-кристално, по-спокойно и, надявам се, по-извисено, сподели с нас художникът Вили Николов.

Чуйте повече от звуковия файл.

Снимки: личен архив