От прозореца на своето ателие той съзерцава царствения силует на планината и макар пред очите му да се въздига една и съща гледка, върху художническото платно нанася отсенки, доловими единствено за чувствителното му око на съТворец. “Създател на пейзажна живопис с нежни колористични вибрации”, “Автор на одухотворени природни портрети”, “Творец на живописна тъкан, моделирана с прозрачност и лазурни багри” – неговите картини са видими за всички, които съзират зад красотата на природата Божията душа.
Изложбата “Атанас Михов (1879-1975). Живопис и рисунки” на галерия “Лоранъ” представя забележителна колекция от произведения на един от първите майстори на пейзажния жанр у нас. Голяма част от маслените творби разкриват най-различни късчета от българската природа, но тук са и рисунките сред окопите, които той създава като военен художник в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война.
Атанас Михов се ражда през 1879 г. в Стара Загора. Първите стъпки към мечтата си да бъде художник прави в родния си град, където негов учител е италианският възпитаник Георги Евстатиев.
“Атанас Михов от ранна възраст се сблъсква с европейската школовка на Георги Евстатиев, който засилва интереса му към рисуването – разказва изкуствоведът Людмил Веселинов. – Друг любопитен момент е попадането му в Държавното рисувално училище в класа на проф. Иван Мърквичка. Там специализира при проф. Ярослав Вешин – голям преподавател за времето си, към когото изказва своята пристрастност. Този автор оставя ярка следа в творчеството му и чрез него можем да се докоснем до онази пастьозна живопис на Атанас Михов с повече насищане на живописния слой, с по-богато боравене с нож и шпатула. И тъй като релефната живопис е присъща също за творчеството на Ярослав Вешин, младият художник го споменава за свой духовен баща.”
Людмил Веселинов отрежда престижно място на Атанас Михов в прохождащото след Освобождението българско изобразително изкуство, поставяйки го редом с най-добрите родни пейзажисти Георги Евстатиев, Никола Танев, Марио Жеков, Бенчо Обрешков, Пенчо Георгиев, Георги Попов-Джон, Васил Стоилов. След дипломирането си художникът се посвещава на учителството и окрилява съвсем млади хора в няколко града, следвайки примера на своя пръв наставник. А след войните поделя времето си между работата като преподавател и увлечението си към пейзажа.
“Основният корпус в творчеството на Атанас Михов е свързан със София – добавя изкуствоведът. – 1923 г. става ключова за неговата кариера, защото е назначен за учител в Княжево (днес квартал на столицата – бел.ред.). Връзката на Княжево с планината Витоша – този забележителен сюжет, ще бъде многократно използван и интерпретиран в неговите композиции.”
Художникът изгражда ателието си именно в подножието на Витоша, откъдето се разкрива приказната гледка от неговите творби. Разбира се, той пресъздава достолепния простор пред своя взор и в Родопите, Пирин, Рила – с благодарност пред обгърналата го като в прегръдка смълчана красота.
До края на почти вековния си живот (отива си от този свят на 96 г.), Атанас Михов остава верен на пейзажната живопис – дали за да се дистанцира от пропагандните шаблони на новата власт или просто защото намира утеха сред природата.
“Той е последовател на импресионистите и на постимпресионистите с множеството си експерименти над природните сюжети – казва още Людмил Веселинов. – Затова и ателието му в Княжево се превръща в своеобразен изследователски център на природата. Сутрин рисува планината по един начин и по съвсем различен наобед, в късния следобед и вечерта. Една и съща планина, една и съща гледка използва многократно в творбите си – прекрасни и различни сами по себе си. В тях изследва топлата и студената светлина, сянката, слънчевия лъч, който попада над планината, играейки с тази композиция много пъти в своето творчество. И може би наистина е намерил спокойствие в пейзажния жанр.”
През богатия си творчески път Атанас Михов участва в множество изложби, някои от които самостоятелни. Талантът му бива признат и зад граница – той излага свои произведения в Рим, Венеция, Виена, Берлин, Пилзен, Прага, Бърно. Оставя хиляди платна, за които големият художествен критик Стефан Митов пише: “Той изведнъж и с голяма не само за времето си смелост направи първата голяма крачка в българската пейзажна живопис и я издигна на истинска художествена висота, освобождавайки я от оковите на шаблона и наивното дилетантство.”
Изложбата с творби на Атанас Михов може да се види в столичната галерия “Контраст”, на която галерия “Лоранъ” гостува, до 18 април т.г.
Снимки: Галерия “Лоранъ”
Радослав Спасов, или Славчо, както го наричаха колегите му, е оператор на едни от най-известните български филми: "Мера според мера", "Лачените обувки на незнайния воин", "Аватнаж", "Вилна зона", "Време разделно", "Служебно положение..
С изложба “Занаятчиите на София”, посветена на движимото културно наследство, ще завърши цикълът “Невидимата София” за настоящата година. Експозицията ще бъде открита днес в пространството на обновените Централни хали в столицата. “ През 2025 г. ще..
Три изключителни артефакта от фонда на музей “Старинен Несебър” са част от експонатите на четиринадесет български музеи, участващи в изложбата “Древна Тракия и Античния свят. Съкровищата на България, Румъния и Гърция” в музея “Дж. Пол Гети” в Лос..