Идеята за създаване на музей, който да съхрани историята на България, вълнува умовете и сърцата на наши видни възрожденци още преди Освобождението (1878 г.). Реализирана е през 1892 г., когато в София се създава Народният музей. През 1906 г. той се разделя в самостоятелните Археологически и Народен етнографски музей, преименуван по-късно в Национален етнографски музей (НЕМ). Пръв негов директор е бащата на българската етнография Димитър Маринов.
В продължение на дълги години високо ерудирани специалисти градят музея по образец на западноевропейските музеи и успяват да съберат огромна колекция, сочена за една от най-богатите и разнообразни на Балканите. За обектите от колекциите, преплетени с биографиите на хората, които са ги проучвали, събирали и представяли, разказва експозицията "130 години Народен музей".
"Изложбата е посветена на основателите на музея – обяснява гл. ас. д-р Иглика Мишкова, по чиято идея е реализирана впечатляващата експозиция. – Посетителите ще научат повече за хората, свързали своя жизнен и професионален път с музейната работа. Опитахме се да излезем от рамките на нашите предшественици-основатели на музея, които са събирали и представяли преди всичко българите, и то православното население. Решихме да включим и останалите общности, които живеят на територията на страната, както и скромна колекция от чужди артефакти."
Експозицията представя нов поглед „зад кулисите“ на музейната работа, защото през годините в него работят изявени изследователи и общественици, представители на българската интелигенция, писатели, поети, композитори, художници.
"Ентусиазмът на нашите предшественици е изключително заразителен, те минават през невероятно труден път и до голяма степен и професионалната, и личната им съдба е обвързана с предизвикателства от променящите се политически и идеологически парадигми. Всеки от тях е вложил душата си в този музей, който до известна степен е основата на абсолютно всички музеи в страната" – категорична е Иглика Мишкова.
Забележителни са усилията им в проучването и събирането на обекти за музея след Втората световна война. На 30 март 1944 г. София преживява най-тежката бомбардировка в историята си. Падналите снаряди разрушават и сградата на Народния етнографски музей. Безвъзвратно са загубени обектите от експозицията, архив и библиотека, а известна част от колекциите са евакуирани и спасени.
Тогавашният директор – етнографът Христо Вакарелски поема отговорността да възстанови унищоженото културно наследство. Набавят се жито и готови фабрични материали, които етнографите товарят на камиони и започват своите пътувания по селата, за да съберат вещи за бъдещите колекции на музея. Заменят жито, платове, чорапи и др. срещу носии, покривки, черги и килими.
Огромна роля изиграват и командированите в НЕМ учители и художници:
"Всички художници след войната се завръщат в музея, минават специален курс, проведен от Христо Вакарелски и след това се отправят на терен, за да документират явленията от културата в различни краища на страната. А всеки един от обектите в музея е изрисуван от тях в приказни акварелни работи – "паспорти" на придобитите артефакти, попълнен от етнографите и подпечатан с личния печат на директора – разказва д-р Мишкова в интервю за Радио България. – Посетителите на изложбата могат да се запознаят със 130 лични истории, да прочетат любопитни разкази за всички тези хора, написани от техни съвременници, техните собствени разкази, малко повече да надникнат в личното им житие и битие."
Следвайки създадения преди век План за събиране и представяне, изработен от първия директор на НЕМ Димитър Маринов, всяка експозиционна зала на изложбата "130 години Народен музей" е посветена на различна тема, свързана с етноложкото и историческо познание. Сред тях са отдели като История, Вяра и суеверия, Облекло и текстил, Народна музика, Покъщнина, Войнство и др.
"Неговият план включва и създаването на етнографически сад, подобно на сегашните музеи под открито небе. Тази идея присъства в плановете на всички музейни уредници чак до 70-те г. на ХХ век. Един от мащабните планове е от годините на социализма, когато се е предвиждало създаването на подобен комплекс в близост до Драгалевци. Преди това Христо Вакарелски подготвя проект, при който от мястото на сегашния паметник на Съветската армия и до днешното НДК цялото пространство около канала е трябвало да бъде етнографски парк на открито заедно с нов етнографски музей – разказва Иглика Мишкова. – Всички тези планове, за съжаление, никога не се реализират."
През 1954 г. Националният етнографски музей е настанен в бившия Княжески дворец – една от най-старите и с най-интересна история сгради в София. До днес музеят се помещава в източното крило, където са били спалните стаи, приемните и личните кабинети на царското семейство. А сътрудниците на музея продължават да съхраняват обектите и да търсят най-привлекателния начин, по който да ги представят на публиката.
Вижте още:
Снимки: Десислава СемковскаМузеят на Възраждането във Варна представя колекция от 15 автентични народни носии от фонда на Историческия музей в град Попово. Ценните носии са от района на Елховско, Ивайловградско, както и места, които в наши дни са в пределите на Гърция – гр...
Десетото издание на фестивала Master of Art, което се открива на 7 февруари в столичното кино "Люмиер" , включва над 50 филма на различна тематика, свързана с изкуството. Международната конкурсна програма е разделена на различни категории –..
Новият български филм "Терапията", чиято премиера е на 7 февруари, е избран да участва в няколко международни фестивала в САЩ и Европа, съобщава БТА. Сред тях са 78-ото издание на Международния филмов фестивал в Салерно (Италия) и 25-ото издание на Santa..
Петима бивши студенти в класа на проф. Андрей Даниел се събират на рождения му ден, за да продължат някога започнат разговор в 51-во ателие на..