Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Иконописецът Диан Костов предоставя докосващо сърцето преживяване в катедралата Вотивкирхе

Изложбата лабиринт във Виена е удължена заради голям интерес

Снимка: Екип на Диан Костов

До 4 юни посетителите на виенската катедрала Вотивкирхе ще могат да преминат през изградения от българския иконописец Диан Костов лабиринт и да потърсят отговорите на екзистенциалните въпроси за пътя, смисъла и спасението чрез упование в Бог. Заради големия интерес енорийският свещеник Йозеф Фаруджа удължи със седмица изложбата, която с помощта на огромни платна, икони, фрески и плакати преобразява едно от най-красивите духовни средища в сърцето на Европа.

“Кръстопът: цената на избора” е включена в програмата на Вотивкирхе за Дългата нощ на църквите, която ще се проведе на 2 юни. Така катедралата, смятана за дом на чуждоезични християни от цял свят, ще остави вратите си отворени за вярващите, дошли чрез сътвореното от ръката на скромния творец – проводник на Божия промисъл, да открият надежда в нашите съдбовни времена. “Хората ни казват, че изложбата ги е докоснала в сърцето. Според тях видяното не е просто рисуване на икони, а преживяване с философски замисъл”, казва авторът й.

Още на входа хората попадат в кръгово кръстовище и могат да поемат по различни пътища. Единият от тях представлява 40-метрова магистрала, над която са поставени табели с посланията на обществото – да ставаме все по-състоятелни, да не остаряваме, да бъдем здрави. Тази част от изложбата символизира възможностите и изкушенията по пътя, стремежа ни към притежание и консуматорство.

“След магистралата хората попадат в огледална стая – разказва Диян Костов пред Радио България. – Над тях, на четири метра височина, е поставен трънен венец с два метра диаметър, а отдолу е огледалната повърхност, в която могат да видят себе си. И макар тръненият венец да стои над главите им, те всъщност се намират в него. На други огледални повърхности пък са изписани десетте Божии заповеди като своеобразна координатна система, към която да се стремят и да им служи за ориентир в духовното израстване.”

Същинската част на изложбата е разположена в централния кораб на втория по големина храм във Виена, където се извисява единайсетметровото изображение на Исус Христос. Там могат да се видят също 72 икони, постери от стенописи и рисунки, а над всички тях се реят птици, създавайки илюзията, че летят.

Накрая инсталацията “Кой си ти?” изправя посетителите пред икона с огледало, в която да се погледнат пред очите на Бог и да видят постъпките си, желанията си, съвестта си, както и да си зададат най-важните въпроси.

Недалеч от катедралата Вотивкирхе е университетът и тук идват много млади хора – продължава разказа си иконописецът. – И те споделиха, че изложбата в техните очи представлява съвременен прочит на религиозното изкуство, че го чувстват близко и че то по някакъв начин ги връща към вярата, към църквата, към този вид творчество, което към края на 19-и век е обхващало около 95% от сътвореното в световен мащаб, а днес е едва три-четири процента. Всъщност със съпругата ми Милена Ташкова (с нея изградихме концепцията) точно това искахме – нашите неща да бъдат съвременни, да вълнуват хората и те да ги разбират.”

Според Диан Костов вече не е достатъчно да нарисуваш някакво произведение и да го покажеш, защото хората искат да съпреживеят това изкуство и да бъдат част от него.

Има велики шедьоври в църковното изкуство, но те са били за времето си – добавя той. – Голяма част от хората днес не им обръщат внимание, а и ги виждат навсякъде, включително в рекламите. И тъй като вече 30 години рисувам в българските храмове, съм забелязал, че когато направиш нещо малко по-различно, в него има нещо недоизказано, нещо, което да заинтригува хората, те му обръщат внимание. Когато обаче всичко наподобява старите образци, те само го поглеждат, но не се задълбочават в същината.”

В началото на епидемията от коронавирус Диан Костов рисува иконата “Света Богородица – Закрилница”, която дарява на лекарите в спешната болница “Пирогов” в знак на преклонение пред техния труд. Година по-късно пък разполага инсталацията “Животът е по-силен” върху силозите на международния път София – Видин, за да изрази надеждата, че ако бъдем заедно, животът ще победи.

Разчитам случилото се като изпитание заради това, че хората като че ли се самозабравихме, смятайки, че можем всичко и че едва ли не няма Господ – казва още Диан Костов. – Но както се видя, един микроскопичен вирус може да затвори целия свят и да убие доста от нас. А дали си взехме поуките - честно казано, се съмнявам. След бедствието се отърсихме от първоначалния стрес и днес продължаваме да живеем по стария начин. Надявам се поне – след като дълго бяхме затворени и не можехме да общуваме, да сме осъзнали, че заедността е много важна за всички нас.”

Първия си религиозен трепет иконописецът изпитва като дете, вглеждайки се в иконата на Света Богородица в стаята на баба си. “Още от малък имах някакъв афинитет към вярата. Първото Евангелие си купих от антикварен магазин по времето на комунистическият режим”, спомня си той.

В ателието на моя учител – големия художник Анастас Константинов, на една от стените беше изписано с въглен “По плодовете им ще ги познаете”. Тогава бях в четвърти-пети клас и не разбирах много какво означава това, но той ми обясни, че е цитат от Евангелието и че хората се познават по делата. Учителят ми каза и друго интересно: “Същото е при художниците. Направи така, че един ден да бъдеш разпознаваем”. Тези думи останаха в главата ми още като малък ученик и се опитвам да ги следвам и до днес.”

Посветеният на църковното изкуство творец поставя на първо място вярата, която е основополагаща в живота на всеки човек. “Без нея животът би бил по-труден, но ако вярваш, имаш упование и се надяваш, че ще дойде помощ”, добавя той.

Снимки: Екип на Диан Костов

По публикацията работи: Михаил Димитров

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Синди Николофски – една албанка с български корени в София

Българите в Албания са признати като национално малцинство през 2017 година, но не разполагаме с официални данни за броя им, тъй като окончателни данни от преброяването на населението през миналата година все още не са публикувани. Немалко албанци с..

публикувано на 10.04.24 в 12:30

Цветан Найденов – един българин в Шаолин

Той е дете на прехода, роден в края на 1989 година в София. Израснал е с филмите за кунгфу и мистиката на манастира Шаолин в Китай. Пътят му минава през тренировки по айкидо, НАТФИЗ и класа на проф. д-р Александър Илиев, където завършва висшето си..

публикувано на 02.04.24 в 11:15

Боряна Мургина: Логопед е нужен и за българчетата от неделните училища в чужбина

Човекът е част от обществото и трудно би живял без да общува. Затова грижата за доброто представяне пред другите започва още в ранна възраст, когато се учим да говорим. Всичко започва в семейството, но забързаният начин на живот забавя развитието в..

публикувано на 28.03.24 в 12:10