Ваня Йорданова е млада, талантлива и обича да рисува светове. Малка част от тях са поместени в първата ѝ стихосбирка "Рисувам мечти", появила се през 2021 година. А наскоро на книжния пазар в България излезе и първият ѝ сборник с разкази – "Везби в сърцето". В него, като с „машина на времето“, Ваня ни пренася във възрожденските времена, за да пресъздаде магията на старите български занаяти, любовните и общочовешките истории на дедите ни. Ваня Йорданова е и преподавател по испански език в софийската 157. гимназия с изучаване на чужд език "Сесар Вайехо", магистър по културен туризъм и човек, обичащ роднината си.

Интересът ѝ към словото е отколешен, но както казва самата Ваня – "никога не съм си представяла, че един ден ще мога да достигам до толкова много хора с думите си". Първите отзиви за новата ѝ книга"Везби в сърцето" са повече от обнадеждаващи. Вдъхновението за нея се заражда преди десетина години, когато Ваня учи „Културен туризъм“ в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Желанието се засилва след като прекарва известно време в старата семейна къща на съпруга ѝ в околностите на възрожденския град Елена. Голяма част от разказите си Ваня пише именно там – на сайванта на къщата, сред тишината и прохладата на Еленския Балкан.

"Поминъкът на съвременния човек е различен и все по-далечен от времето, когато занаятите са процъфтявали, но чувствата, емоциите, са нещо, което изпитват и съвременните млади хора. Не случайно и заглавието на сборника ми е "Везби в сърцето", защото по този начин се опитвам да насоча читателя към сърдечните трепети на героите. Любовта е винаги край нас, изживява се без значение през кои векове, но във времето, което описвам, тя е била невъзможна за определени съсловия. Така например, имам разказ за бедно момиче, което се влюбва в чорбаджийски син, но бащата не разрешава те да се "вземат". Налага се двамата да изминат куп перипетии, за да бъдат заедно, но често това било невъзможно."

Днешните млади бързат, искат всичко да се случи непременно днес, тук и сега, а по този начин се губи удовлетворението от постигането на стремежите. Ето защо и Ваня Йорданова отправя призив към съвременния свят да се поспре...

"Нека се спрем за малко и да потърсим корените си. Това се опитах да направя аз с голяма любов в книгата ми. Има и защо да се гордеем, че сме българи, че сме силен и богат народ – с историята си, с природата и традициите си, със силния си дух. Вярвам, че връщайки се в миналото, разбираме по-добре какво сме имали и какво можем да имаме."

Следвайки корените си, един ден голяма част от българите, които днес са се пръснали по света, ще намерят пътя обратно – и физически, и духовно, и ще се завърнат в родината си – вярва Ваня Йорданова. Като преподавател по испански език, тя се опитва да предаде философията си и на своите ученици, които често, след като завършат, избират пътя към широкия свят, но с обещанието – да се върнат.

"Още от 11 клас започват да проучват възможностите на университетите в чужбина, но и голяма част решават да останат, избират си професии, които могат да упражняват тук. Нещата са "на кантар", 50 на 50."

Ваня Йорданова също гледа напред и замисля идната година да издаде и роман, на основата на сборника с разкази "Везби в сърцето", в който, на фона на българския исторически контекст от XVIII-XIX век, да разкрие малките човешки истории и домашния уют на обикновеното българско семейство.