Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

На международния театрален фестивал в Единбург:

Английска постановка разказва за спасяването на българските евреи

Джоузеф Кулен: Важно е да помним спасяването на българските евреи като пример за противопоставяне на Холокоста

Снимка: outoftheforesttheatre.com

Единбургският международен театрален фестивал е ежегодно събитие, което се провежда от 1947 година в последните три седмици от месец август. В него участват някои най-добрите артисти в областта на сценичните изкуства. Повод да обърнем внимание на тазгодишното издание са… важни страници от българската история, претворени в театрална постановка – "Краткият живот и мистериозната смърт на Борис III, цар на българите". Автор на пиесата е англичанинът Джоузеф Кулен, който изпълнява и централната роля в нея.

"Роден и израснал съм в Съмърсет – графство на около 120 мили от Лондон. Произхождам от семейство на земеделци и работници. Моя мечта е да играя пред публика, но не е задължително да имам специална сцена – разказва за себе си Джоузеф. – След 8 години в Лондон се върнах в Съмърсет, където искам да сбъдна своя мечта – да подаря на местните, които нямат възможност да пътуват до големия град, място, на което да им разказваме истории. Да излезем с колегите ми от трупата пред тях дори на полето, в някое училище, а защо не и в местната кръчма."

Докато е в Лондон, Джоузеф работи като сценарист и актьор в различни пиеси, но постановката за спасяването на българските евреи е първата, посветена на епизод от българската история, в която играе като част от независимата трупа "Out of the forest". Зад гърба си трупата има още две реализирани пиеси, посветени на актуални въпроси, свързани с политиката и феминизма днес.

Важен фрагмент от пиесата, която създава англичанинът, е свързан с усилията, които българският монарх Борис III, правителството и Българската православна църква полагат за спасяването на евреите, които след 1940 година се намират на територията на Царство България.

Една от книгите-вдъхновение за Джоузеф при работата върху пиесата е "Корона от тръни" на българския писател Стефан Груев – син на началника на кабинета и един от най-доверените хора на Царя – Павел Груев. Получава я от своя приятелка Саша, съсценарист на пиесата.

"Работата по тази пиеса беше важна за нея, тъй като тя използва проучването, за да опознае културата и историята на страна, от която са нейните баба и дядо, но в която тя никога не е живяла. От историите, които е слушала като дете, България за нея е някаква далечна страна от приказките" – сподели Джоузеф в интервю за Радио България.

Освен "Корона от тръни" Джоузеф и Саша прочитат книгата на Михаел Бар-Зоар, озаглавена "Извън хватката на Хитлер", а по-късно и автобиографията на Цар Симеон Втори – "Една необикновена съдба", от която черпят информация за събитията след 1943 година и кончината на Цар Борис III – моментът, в който е сложена точка на драматургичното произведение.

Музиката има важна роля при изграждането на пиесата и се базира както на български, така и еврейски народни песни. Въпреки това от трупата са категорични, че разказват българска история, случила се като пример как може да се противопоставиш на Холокоста.

Тъй като е невъзможно актьорите да се превъплътят във всички личности, допринесли за спасяването на българските евреи от "лагерите на смъртта", сценарият налага един от тях да бъде олицетворение на цяло съсловие:

Джоузеф Кулен

"В нашата пиеса представяме митрополит Стефан (софийски митрополит от 1922 до 1948 година и екзарх на Българската православна църква от 1945 до 1948 година, който е противник на антисемитските закони, въведени у нас и е един от хората, предотвратили една от депортациите на евреите от територии на Царство България – бел. авт.). Има още много духовници, които играят важна роля по това време, но няма как да включим всички в една постановка. Трябваше да се постараем едва един персонаж да изиграе ролята на цялата Българска православна църква."

Актьорът, който се превъплъщава в ролята на Цар Борис III, знае, че освен героичната история за спасяването на близо 50 000 човешки живота, съществува и друга – трагична, която засяга паметта за 11343 евреи, които се намират на територията на Македония и Беломорска Тракия (новоприсъединени територии към Царство България по време на Втората световна война, в които българските власти въвеждат българско законодателство, но нямат възможност да вземат напълно самостоятелни решения. Те се вземат след съгласуване с Германия). Въпреки това, Джоузеф е категоричен, че е изключително важно да помним събития като спасяването на българските евреи, защото най-често почитаме загубата, а не моменти като този, когато хората са се противопоставили на антихуманната политика на чужд диктатор с риск за живота си.

В пиесата е пресъздаден образът и на друга знакова личност, изиграла роля за спасяването на българските евреи – министър-председателя Богдан Филов:

"Трудно е да решиш как точно да изиграеш подобна фигура, така че да останеш максимално близо до светлината, в която е представен в историята. Постарали сме се образите, в които се превъплъщаваме да са максимално исторически достоверни. По време на пиесата, се опитваме и да правим някои уточнения - защо действието се развива именно така и какво предстои.“

Какво предстои за талантите от трупата с интригуващото име "Out of the forest" след участието им на фестивала в Единбург – това е въпрос на бъдеще.

Вижте също:

Снимки: outoftheforesttheatre.com


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Мария Бакалова връчва Голямата награда на фестивала на Илия Алеков, представител на филма за България.

Филмовата драма "Лимонов" спечели голямата награда на “Синелибри“ в София

Италианско-френско-испанската 138-минутна биографична драма „Лимонов“ спечели голямата награда за майсторска литературна адаптация в международния конкурс за пълнометражен игрален филм на „Синелибри“. Фаворитът бе обявен от председателя на журито..

публикувано на 27.10.24 в 18:48

Честваме 165 години от рождението на езиковеда Александър Балан

На 27 октомври се навършват 165 години от рождението на акад. Александър Теодоров-Балан, който е първият теоретик на българския книжовен език, фонетика и граматика. Той е роден е роден през 1859 г. в с. Кубей, Бесарабия. Неговият баща Стоян..

публикувано на 27.10.24 в 15:28
Кадър от документалния филм „Да летиш с плавници“

“Док-Арт-Фест” представя български документални филми в Берлин

Седмицата на българското документално кино за изкуство и творци “Док-Арт-Фест” ще се състои в Берлин от 31 октомври до 6 ноември т.г. “Талантът няма националност, но корените му имат значение – от тях той черпи сила и се връща при тях, защото там..

публикувано на 27.10.24 в 11:33