110 години от основаването си отбелязва Съюзът на българските писатели (СБП). Творческото сдружение е създадено на 8 септември 1913 г. За негов председател тогава е избран Иван Андрейчин (литературен и театрален критик, поет, белетрист, драматург и преводач), а за почетен председател – патриархът на българската литература Иван Вазов. В свои публикации Радио България ще ви запознае с важните моменти от дейността на писателския съюз. 

„Разглеждайки историята на СБП, ние разглеждаме и развитието на българската литература, като цяло“ – казва в интервю за Радио България настоящият председател на организацията Боян Ангелов – писател, филолог, философ, журналист и общественик.

„Нашият съюз е първата литературна и писателска организация в Европа. Тя се създава след първата национална катастрофа, предизвикана от Междусъюзническата война (1913 г.), в чийто край румънските войски са само на десетина километра от София, а бившите съюзници на България – в готовност да я разделят на части и унищожат. Подписаният мирен договор през юли с.г. в Букурещ спасява България, а завърналите се от фронта млади офицери – писатели и журналисти, решават да създадат съюз, за да защитят българския дух и да опазят духовните граници на България. Те се обръщат с писмо към най-големите български писатели по онова време – Иван Вазов, проф. Иван Шишманов, Антон Страшимиров и др., като ги канят да станат почетни членове на СБП. Така, на 8 септември 1913 г. е проведено учредителното събрание. Между учредителите са Елин Пелин, Йордан Йовков, Пейо Яворов... За председател е избран Иван Андрейчин – човек, завършил във Франция, талантлив поет, който поради пацифистичните си убеждения по време на Първата световна война емигрира от България в Швейцария. Но една от най-големите заслуги на съюза тогава е, че издейства от военното министерство негови членове да стават кореспонденти във военни списания или да работят във военните окръжия. Това спасява физически много български писатели. Всички знаем, че Йордан Йовков е бил военен кореспондент и е написал чудесни разкази, останали в историята на българската и на европейската литература.“

Историята на СБП е разнолика – често драматична, нерядко – забавна и дори комична – казва Боян Ангелов и описва любопитен случай от времето, в което майсторът на късия разказ и „певец на българското село“ Елин Пелин е председател на съюза.

„Когато Елин Пелин става председател на СБП през 1920 г., той вече е добър приятел с Александър Балабанов, също член на съюза. Александър Балабанов обаче си позволява да пусне подигравателни епиграми за няколко наши писателки. Обявявайки се в тяхна защита, Управителният съвет на съюза решава Балабанов да бъде изключен. В знак на приятелски чувства, Елин Пелин също напуска, въпреки че и той не е съгласен с действията на приятеля си. Всичко това не пречи през 1940 г. Елин Пелин да бъде избран отново за председател. По време на най-големите бомбардировки над София през януари 1944 г., с риск за живота си, той прекосява центъра на София до къщата-музей на Иван Вазов, откъдето успява да вземе стъкленицата със сърцето на Вазов и да я спаси. Един знак на съпричастност и на респект от ученик към учител – такъв, какъвто продължава да има и днес сред членовете на СБП“.

А кой е най-същественият принос на писателската организация днес? По думите на председателя ѝ Боян Ангелов, призванието на творческите съюзи е да се грижат за своите членове – да отстояват правата им, да съдействат в намирането на работа и да ги подпомагат в случай на социална нужда.

„Голяма част от творците остават извън научните учреждения и институти, което ги обрича на унизително съществуване. Лошото е, че държавата няма намерен сигурен начин да подпомага творческите сдружения, както не подпомага и самите творци. Но аз смятам, че може да се намери такъв механизъм. Не е редно хора, които през годините са създали творчество, да напускат този свят обидени, огорчени и в нечувана мизерия. Защото, всички знаем, че един редактор във вестник или в списание, или един учител, не взима висока пенсия и с това той трябва да преживява. Всъщност, най-важното е, че за един писател, както и за един творец не може да се правят възрастови ограничения. Дори и да не е на щат някъде, той пише, той създава, той твори. И когато се ограничава възможността му да го прави, заради това, че трябва да намери начин да съществува, тогава именно трябва да дойде някой, а това е българската държава, която да подпомогне тези хора. Защото те създават и ще създават творби, които ще остават за поколенията." 

Всички проблеми пред родните творци са поставяни пред представителите на властта неведнъж, но чуваемостта е слаба. "Създава се усещането, че всичко трябва да мине на пазарен принцип" - коментира Боян Ангелов. 

Днес Съюзът на българските писатели е на самоиздръжка и участва в проекти, което не гарантира устойчивост. В същото време съюзът поддържа "бисери на бълграската култура", както с обич неговият председател нарича легендарното списание "Пламък" (на 100 години), издателство "Български писател" (на 76 години), вестник "Словото днес" (наследник на "Литературен фронт") и списание "Читалище", като продължител на възрожденското издание от преди 153 години. 

Съюзът на българските писатели е в готовност за разговори с представителите на държавата по всички проблемни въпроси. 

"Те са благосклонно настроени - казва Боян Ангелов. - Никога не казват "не", но все няма някакви средства. При добро желание винаги се намират средства. Но не по пътя на протести, на стачки, на викове трябва да се търси истината. Аз вярвам в доброто начало у хората и знам, че всеки българин е запазил дълбоко в себе си това „А, Б, В…“, което му е дало духовна светлина. И наистина, ние, членовете на съюза на писателите живеем с убеждението, че сме едни скромни пазители на тази духовна светлина..."

Следва продължение …

Снимки: архив, Красимир Мартинов, БГНЕС