Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

115 години от рождението на Марин Големинов

Снимка: личен архив

Днес отбелязваме 115 г. от рождението на Марин Големинов – един от най-значимите български композитори.

Акад. Марин Големинов е роден в Кюстендил през 1908 г. Получил музикалното си образование в Париж, където учи композиция при Венсан д‘Енди, Пол Дюка и Ги дьо Лионкур, той е автор на опери, балети, симфонични и камерни произведения, които са останали в съкровищницата на българската музикална култура. Творчеството му, силно повлияно от българския фолклор, печели множество награди и се изпълнява по целия свят.

"Марин Големинов е онази релефна фигура в българската музика, която утвърждава камерния жанр, камерното музициране чрез камерния начин на музикално мислене – обобщава проф. Наташа Япова, преподавател по история на музиката, в интервю от съкровищницата на Радио България. – Нека припомним, че камерната музика е „музика за самия звук“, музика за слушане и музициране. Идва от традицията да се свири в дворцовата „камера“, където аристократите се събирали, за да водят своеобразна беседа чрез камерната музика. У нас подобна традиция не е имало по определени причини. Само шест десетилетия след като България става независима държава, Марин Големинов утвърждава жанра камерна музика в българската култура. Следвайки в София и Париж, той пише не една и две композиции. Но едва през 1934 г. написва "Опус № 1" на своя Първи струнен квартет – знак, че това е неговото собствено творческо начало."

В края на живота си Марин Големинов живее в Португалия, със семейството на най-големия си син Камен. Отива си от този свят през 2000 г. В памет на големия композитор, в родния му град всяка година на 28 септември се връчва Националната награда за принос в музикалното изкуство "Акад. Марин Големинов". Организатори на събитието са Община Кюстендил, музикално сдружение "Марин Големинов" и наследници на композитора.

"Това е паметен знак, който те задължава да продължиш историята, да проектираш смисъла й в настоящетопосочва първият носител на отличието, диригентът Пламен Джуров. Години са минали от времето, когато няколко пъти седмично се срещах с проф. Големинов. Все още не мога да преценя какво най-много ми е повлияло – конкретните професионални насоки или неговото присъствие. Той не беше много речовит, говореше припряно, бързо, с кратки сентенции – негови мисли или български поговорки, към които често прибягваше. Те влизаха в съзнанието и започваха да действат, да те карат да си задаваш въпроси. Липсват ми тези негови сентенции. Мисля, че повече ми е въздействал като личност, като маниер на мислене. Може би затова продължавам да преоткривам музиката му, умението да събере композиционната идея в някакъв вид формула – темброва, звуковисочинна..."

Чуйте "Селски празник" от сюитата "Нестинарка" на Марин Големинов, изпълнение на Симфоничния оркестър на БНР диригент Камен Големинов:

Редактор: Диляна Трачева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Навършиха се 100 години от освещаването на патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски"

Точно преди 100 години, на 12 септември 1924г. започва освещаването на храм-паметника "Св. Александър Невски" , построен "в знак на признателност към руския народ за Освобождението на България от османско иго през 1878 г.", по идея на българския..

публикувано на 12.09.24 в 11:57
Паметникът на Съединението в Пловдив

Съединението е в грижата за ближния и общите каузи

В съзнанието на българите, които пазят и почитат паметта на предците си, датата 6 септември е символ на обединението на изстрадалия ни народ, съхранил вярата и идентичността си през петвековния османски гнет. След Освобождението в края на..

публикувано на 06.09.24 в 06:15

Пафтите – вселена от знаци

Изложбата "Пафтите – вселена от знаци" на Регионалния исторически музей в Русе гостува на Бургас до края на октомври. В експозицията в Етнографския музей на ул. "Славянска" 69, могат да бъдат видени над тридесет образци на ювелирното изкуство...

обновено на 24.07.24 в 15:56