Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

110 години Съюз на българските писатели

Боян Ангелов: В езика е закодирана човешката философия

Боян Ангелов в студиото на Радио България
Снимка: Красимир Мартинов

Най-старата писателска организация в Европа – Съюзът на българските писатели – отбелязва 110 години от своето основаване с официални чествания в София. Председател на съюза е Боян Ангелов – български поет, литературен историк и критик, философ и общественик. Негови творби са преведени в 38 държави. Самият той превежда от немски, руски, френски и гръцки език. Пред Радио България той разкрива интересни моменти от своя творчески път и от историята на организацията. 

„Роден съм в Панагюрище. Там ми мина и детството, там завърших гимназия – разказва той. – Докато бях студент, се наложи да прекъсна за една година и за моя голяма гордост през това време станах учител в гимназията, която самият аз завърших. В нея са били и ученици, и учители създателят на Българската академия на науките Марин Дринов и първият български литературен критик Нешо Бончев, чието име носи гимназията днес. Учител е бил Сава Радулов, който през Възраждането издава десетки учебници и, всъщност, той е вторият български издател след Христо Г. Данов. Главен учител в това училище е бил и Иван Ненов – учител на Иван Вазов, Константин Величков, Марин Дринов, Нешо Бончев.“

Средното училище „Нешо Бончев“ в гр. Панагюрище
Освен филолог, Боян Ангелов е и доктор на философските науки, работил е като главен редактор на различни периодични издания, бил е част и от Комитета за радио и телевизия, когато двете електронни медии са функционирали заедно. В периода 1998-2005 г. Боян Ангелов следва и работи в Швейцария завършва Академията за педагогически науки и преподава в университети в Базел и Лозана.

"Само превъзходни са моите спомени от Швейцария. Наред с многото приятелства, които създадох там, силно впечатление остави у мен един полуразрушен замък, на който попаднах случайно – разказва Боян Ангелов. – Впоследствие разбрах, че това място за швейцарците е като връх Шипка за нас. В тази крепост на 22 юли 1499 г. се е състояло сражение между войските на обединените швейцарски кантони и Свещената Римска империя. Швейцарците удържат победа, но оттогава до ден днешен те не са водили война, т.е. пазят своя неутралитет. И на това място аз осъзнах какво е да си добър човек – да знаеш, че нито ти, нито баща ти, нито дядо ти, нито твоят прадядо е стрелял по хора. Това е, може би най-големият урок, който получих там – щом съществува такова място на света, значи нищо не е загубено". 

Руините на замъка Дорнек край град Дорнах, Швейцария
В Швейцария, където се говори на четири официални езика, Боян Ангелов разбира колко важно е човек да има национално самочувствие, както и да цени езика си. Той е от хората, които застъпват тезата, че е необходим Закон за защита и употреба на българския език.

"Не говорим за закон, с който да се променя самия език, а за закон за съхраняване на езика и за начина му на употреба. В един език е закодирана човешката философия. Не случайно разликата между животното и човека е именно в членоразделната реч. Гьоте говори за т.нар. междучелюстна кост, която издава членоразделни звуци, които са началото на всеки език. Оттук вече се прави разлика между интелигентния човек и животните, макар че има животни, които са по-добри от хората. Но това е друг въпрос."

През 2012 г., две години преди да поеме Съюза на българските писатели, Боян Ангелов става директор на издателство "Български писател", което по това време е в незавидно финансово състояние.

"Тогава аз работих на друго място. Приех поканата на покойния Николай Петев, тъй като реших, че пътят ми е в литературата. Издателството е с дългогодишна традиция. Създадено през 1947 г., в него са работили или са издавали книги най-големите български поети и писатели. Справка в Конгресната библиотека на САЩ показва, че в нея има около 3800 заглавия на "Български писател". Няма друго българско издателство, което да фигурира с толкова много заглавия там. И аз съм убеден, че ако нашите слушатели погледнат към личните си библиотеки, то половината от книгите там ще са с емблемата на "Български писател". И никак не са прави онези, които твърдят, че по време на тоталитарния режим членовете на СБП са били на т.нар. "държавна ясла". Истината е съвсем друга. Издателството, особено през 80-те години на ХХ в., е имало чиста печалба от 18 милиона лева, а Съюзът на писателите е получавал всичко на всичко 3 милиона лева държавна субсидия. И тогавашният председател на СБП, покойният Любомир Левчев, е направил така, че Съюзът да се откаже от субсидията, но пък да не му се взема от печалбата от издателството. Така организацията е могла да подкрепя финансово своите членове и да издържа и литературната периодика, съставлявана от издания като  "Съвременник", "Септември", "Литературен фронт", "Славейче" и др. Сега това е отнето."

Във време на объркани ценности, как да разпознаем истинското от пошлото в литературата, а с това и мисията, посоките, целите й?


"Много е хубаво, че българската литература днес е някак по-разкрепостена, но мисля, че отново започва да се толерира литература, която е политически ориентирана, а това не е здравословно за българското общество – казва Боян Ангелов. – Политиката винаги е конюнктурна, тя винаги обслужва само една част от обществото. Ние в Съюза така си мислим, а може би, се самозалъгваме, че страним от политиката, че търсим някаква национални, общочовешки ценности. Дано да сме постигнали това. И да не изглеждаме в очите на другите като някакви мимикриращи хора. Ние не можем да се скрием от миналото си, особено хората, които сме живели в онова време. А то си имаше своите недостатъци, но имаше и хубави страни. Лично аз не съм очарован от времето, в което живеем днес. То, като че ли, е по-политизирано, отколкото тогава."

По думите на Боян Ангелов, на България й липсва харта, която да покаже пътя, по който трябва да се върви.

"Днес вече всичко се знае и няма скрити неща. Но по един брутален начин се пренаписва историята. Излизат едни хора, които ти казват – "ти не трябва да мислиш така, защото аз не мисля така". Та това го има само в диктатурите. Не можеш да налагаш по такъв начин волята си. И мисля, че ако се създаде една харта, в която да се посочи пътя на културата, на духовността, пътя на икономиката и на политиката, може да се постигне нещо. Но за това са нужни здравомислещи политици, а не хора, които мислят за джоба си, за днешния и за утрешния ден или за мандата си."

А с какво днешното време може да вдъхнови един творец?

"Времето е плодотворно за всеки, който иска да се посвети на литературата. Защо? Защото днес младите хора нямат ограниченията, които съществуваха преди. Вече може да пътуват и живеят навсякъде, да учат, да се запознават с чужди култури. Това е огромно преимущество и трябва да сме благодарни. Но е важно да обръщаме повече внимание на хората като личности, на успехите им. И да не ни заливат негативните новини. Защото в България се случват много позитивни неща, но за тях научава тесен кръг от хора. Има толкова таланти у нас и именно те трябва да са двигателят на обществото ни. Всеизвестна истина е, че ако не уважаваме семейството и родината си, никой няма да ни уважава. Затова винаги трябва да намираме добрата дума и да я кажем. Така тя ще се върне по материален път към нас, защото не е само нещо духовно, незримо или идеално. И тук можем да си припомним манихейския принцип, че със злото не трябва да се воюва, то трябва да се преобразува в добро. Защото е лесно да убиеш един човек, като си мислиш, че така убиваш злото. Но по този начин ти създаваш още по-голямо зло. Защото, ако нараниш някого, то той се превръща в твой враг, ти рано или късно ще си получиш заслуженото. А, когато направиш добро на един човек, ти ще получиш такива неща, на които не си се и надявал. Това са известни истини, но трябва да си ги повтаряме."

Снимки: Красимир Мартинов, wikipedia.org, Съюз на българските писатели

БНР подкасти:

Още от категорията

Славчо Пеев

Отиде си обичаният актьор Славчо Пеев

Почина известният и обичан български актьор и режисьор Славчо (Светослав) Пеев, съобщи директорът на Сатиричния театър Калин Сърменов. "Благодаря за смислените мигове. Аплодисменти и поклон!", написа Сърменов в профила си във Фейсбук. Славчо Пеев е роден..

публикувано на 27.02.24 в 17:25

Д-р Евгений Кара – лечителят на души, в когото се уповават все повече хора

Хората в шуменското село Никола Козлево смятат себе си за благословени, защото ден и нощ могат да почукат на една врата и да разтоварят болката си. С усмивка и добра дума ще ги посрещне докторът, който не просто облекчава физическите им страдания, но..

публикувано на 19.02.24 в 09:31
Алесандро Масачи се гордее с българските си корени

Италианският актьор с български произход Алесандро Масачи ще се появи и в нашенски сериал

Роден е в Италия преди 26 години. Майка му е българка, баща му - италианец, а той се гордее, че е носител на две култури и на два езика. Признава, че в София с чувства у дома. А голямата му любов е киното. Алесандро Масачи решава да стане актьор когато е..

публикувано на 15.02.24 в 10:05