Най-старата писателска организация в Европа – Съюзът на българските писатели – отбелязва 110 години от своето основаване с официални чествания в София. Председател на съюза е Боян Ангелов – български поет, литературен историк и критик, философ и общественик. Негови творби са преведени в 38 държави. Самият той превежда от немски, руски, френски и гръцки език. Пред Радио България той разкрива интересни моменти от своя творчески път и от историята на организацията.
„Роден съм в Панагюрище. Там ми мина и детството, там завърших гимназия – разказва той. – Докато бях студент, се наложи да прекъсна за една година и за моя голяма гордост през това време станах учител в гимназията, която самият аз завърших. В нея са били и ученици, и учители създателят на Българската академия на науките Марин Дринов и първият български литературен критик Нешо Бончев, чието име носи гимназията днес. Учител е бил Сава Радулов, който през Възраждането издава десетки учебници и, всъщност, той е вторият български издател след Христо Г. Данов. Главен учител в това училище е бил и Иван Ненов – учител на Иван Вазов, Константин Величков, Марин Дринов, Нешо Бончев.“
"Само превъзходни са моите спомени от Швейцария. Наред с многото приятелства, които създадох там, силно впечатление остави у мен един полуразрушен замък, на който попаднах случайно – разказва Боян Ангелов. – Впоследствие разбрах, че това място за швейцарците е като връх Шипка за нас. В тази крепост на 22 юли 1499 г. се е състояло сражение между войските на обединените швейцарски кантони и Свещената Римска империя. Швейцарците удържат победа, но оттогава до ден днешен те не са водили война, т.е. пазят своя неутралитет. И на това място аз осъзнах какво е да си добър човек – да знаеш, че нито ти, нито баща ти, нито дядо ти, нито твоят прадядо е стрелял по хора. Това е, може би най-големият урок, който получих там – щом съществува такова място на света, значи нищо не е загубено".
В Швейцария, където се говори на четири официални езика, Боян Ангелов разбира колко важно е човек да има национално самочувствие, както и да цени езика си. Той е от хората, които застъпват тезата, че е необходим Закон за защита и употреба на българския език.
"Не говорим за закон, с който да се променя самия език, а за закон за съхраняване на езика и за начина му на употреба. В един език е закодирана човешката философия. Не случайно разликата между животното и човека е именно в членоразделната реч. Гьоте говори за т.нар. междучелюстна кост, която издава членоразделни звуци, които са началото на всеки език. Оттук вече се прави разлика между интелигентния човек и животните, макар че има животни, които са по-добри от хората. Но това е друг въпрос."
През 2012 г., две години преди да поеме Съюза на българските писатели, Боян Ангелов става директор на издателство "Български писател", което по това време е в незавидно финансово състояние.
"Тогава аз работих на друго място. Приех поканата на покойния Николай Петев, тъй като реших, че пътят ми е в литературата. Издателството е с дългогодишна традиция. Създадено през 1947 г., в него са работили или са издавали книги най-големите български поети и писатели. Справка в Конгресната библиотека на САЩ показва, че в нея има около 3800 заглавия на "Български писател". Няма друго българско издателство, което да фигурира с толкова много заглавия там. И аз съм убеден, че ако нашите слушатели погледнат към личните си библиотеки, то половината от книгите там ще са с емблемата на "Български писател". И никак не са прави онези, които твърдят, че по време на тоталитарния режим членовете на СБП са били на т.нар. "държавна ясла". Истината е съвсем друга. Издателството, особено през 80-те години на ХХ в., е имало чиста печалба от 18 милиона лева, а Съюзът на писателите е получавал всичко на всичко 3 милиона лева държавна субсидия. И тогавашният председател на СБП, покойният Любомир Левчев, е направил така, че Съюзът да се откаже от субсидията, но пък да не му се взема от печалбата от издателството. Така организацията е могла да подкрепя финансово своите членове и да издържа и литературната периодика, съставлявана от издания като "Съвременник", "Септември", "Литературен фронт", "Славейче" и др. Сега това е отнето."
Във време на объркани ценности, как да разпознаем истинското от пошлото в литературата, а с това и мисията, посоките, целите й?
"Много е хубаво, че българската литература днес е някак по-разкрепостена, но мисля, че отново започва да се толерира литература, която е политически ориентирана, а това не е здравословно за българското общество – казва Боян Ангелов. – Политиката винаги е конюнктурна, тя винаги обслужва само една част от обществото. Ние в Съюза така си мислим, а може би, се самозалъгваме, че страним от политиката, че търсим някаква национални, общочовешки ценности. Дано да сме постигнали това. И да не изглеждаме в очите на другите като някакви мимикриращи хора. Ние не можем да се скрием от миналото си, особено хората, които сме живели в онова време. А то си имаше своите недостатъци, но имаше и хубави страни. Лично аз не съм очарован от времето, в което живеем днес. То, като че ли, е по-политизирано, отколкото тогава."
По думите на Боян Ангелов, на България й липсва харта, която да покаже пътя, по който трябва да се върви.
"Днес вече всичко се знае и няма скрити неща. Но по един брутален начин се пренаписва историята. Излизат едни хора, които ти казват – "ти не трябва да мислиш така, защото аз не мисля така". Та това го има само в диктатурите. Не можеш да налагаш по такъв начин волята си. И мисля, че ако се създаде една харта, в която да се посочи пътя на културата, на духовността, пътя на икономиката и на политиката, може да се постигне нещо. Но за това са нужни здравомислещи политици, а не хора, които мислят за джоба си, за днешния и за утрешния ден или за мандата си."
А с какво днешното време може да вдъхнови един творец?
"Времето е плодотворно за всеки, който иска да се посвети на литературата. Защо? Защото днес младите хора нямат ограниченията, които съществуваха преди. Вече може да пътуват и живеят навсякъде, да учат, да се запознават с чужди култури. Това е огромно преимущество и трябва да сме благодарни. Но е важно да обръщаме повече внимание на хората като личности, на успехите им. И да не ни заливат негативните новини. Защото в България се случват много позитивни неща, но за тях научава тесен кръг от хора. Има толкова таланти у нас и именно те трябва да са двигателят на обществото ни. Всеизвестна истина е, че ако не уважаваме семейството и родината си, никой няма да ни уважава. Затова винаги трябва да намираме добрата дума и да я кажем. Така тя ще се върне по материален път към нас, защото не е само нещо духовно, незримо или идеално. И тук можем да си припомним манихейския принцип, че със злото не трябва да се воюва, то трябва да се преобразува в добро. Защото е лесно да убиеш един човек, като си мислиш, че така убиваш злото. Но по този начин ти създаваш още по-голямо зло. Защото, ако нараниш някого, то той се превръща в твой враг, ти рано или късно ще си получиш заслуженото. А, когато направиш добро на един човек, ти ще получиш такива неща, на които не си се и надявал. Това са известни истини, но трябва да си ги повтаряме."
Снимки: Красимир Мартинов, wikipedia.org, Съюз на българските писатели
Макар и дошли с призванието да въздигнат нашия свят, избраните не само следвали предначертания им път, но и рискували да не разкрият докрай себе си заради святия за тях дълг към Отечеството. Сред тези възрожденски българи бил Христо Цокев, останал..
От шумните кухни на лондонските ресторанти със звезди "Мишлен" до скрито в дебрите на Родопа планина селце, пътят на Петко Шаранков е пълен с обрати и изненади. След като живее дълги години в Лондон, където усвоява тънкостите на европейската..
Писател, герой от Втората световна война, летец, журналист, режисьор и дипломат – личността на Ромен Гари (1914-1980) е многопластова и енигматична. А България заема специално място в живота и творчеството на един от най-четените френски автори. В..
Облачно