На Ивановден почитаме паметта на Св. Йоан Кръстител – последният старозаветен пророк и кръстител на Иисус. 347 534 са сънародниците ни, които празнуват своя имен ден днес. "Иван е титла, а не име", казва народът ни за най-таченото име у нас, означаващо „Божия благодат“. Почти във всяко семейство се среща по някой Иван или Иванка, който на Ивановден е длъжен да почерпи. В Кюстендил пък е създаден единственият у нас клуб “Иване, Иване“. Така се нарича и една от популярните естрадни песни, изпълнена от Богдана Карадочева, възпяваща това толкова популярно мъжко име у нас.
В нашата традиция Ивановден е празник, посветен на кумството и побратимството, а в по-широк съвременен смисъл – на приятелството. В народните представи, когато Господ поделял света, на св. Йоан се паднало „да кръщава земя и вода, млади булки и малки деца“. Някога на този ден във всяка българска къща устройвали големи празненства. Кумовете ритуално къпели младоженците, които са венчали през изминалата година, пръскайки ги с вода. А младото семейство задължително посещавало дома им, носейки (според локалните традиции) пита, кравай, баница, вино, ракия. На този ден, както и на други празници, извършвали ритуала за побратимяване. А онези, които вече са встъпили в такова родство, празнували с побратимите и посестримите си. В павликенското село Караисен отбелязват Ивановден с автентичния ритуал „Иванови влачуги“, който се предава на поколенията от незапомнени времена.
Повече за обичаите и традициите, свързани с Ивановден, прочетете в публикациите на Радио България по темата:
В българската народна традиция Цветница и Лазаровден са свързани празници, от Лазаровден момичетата се подготвят за ритуала кумичене, който се изпълнява сутринта на Цветница. Тук се спазва много стара обредна традиция, свързана с вярата в..
През месеците април и май посетителите на Историческия музей в град Стрелча имат възможността да се запознаят с традициите около великденския цикъл чрез експозицията "Хубав Великден, йощ по-хубав Гергьовден". Изложбата дебютира още през..
Лазаровден се празнува от православните българи в събота преди Цветница. Основен обред е лазаруването – обичай с любовно-женитбен характер. В него участват девойки над 16-годишн възраст, наречени лазарки. Те обикалят полето и къщите, играят и пеят..