През изминалата година фотографската изложба "Далеч от Африка" на Елена Панайотова и Атанас Кънев обиколи редица градове на България и спечели наградата "Пловдив" 2023 за изключителни постижения в сферата на "аудиовизуалното изкуство и фотографията". В момента изложбата е показана в разширен вариант, пълнота и замисъл в столичната галерия "Средец" на Министерство на културата, където ще бъде на разположение на публиката до края на януари.

Десетките цветни изображения представят всички гледни точки за работата на програмата "Артисти за деца", продуцирана от Фондация "Ден Гри" и ръководена от Елена Панайотова петнайсет години в България (2002 - 2017) и шест години в Африка (2011- 2017).

• Фондация „Ден Гри” в търсене на думата „бъдеще” за децата чрез изкуство и игри

В програмата са били въвлечени над 5000 деца и младежи в риск и над 300 артисти от два континента, а през 2016 г. програмата е сред осемте проекта от общо 1800 от цял свят, подкрепени от ЮНЕСКО за принос към културно разнообразие в света. Експозицията сега в София е допълнена от изображенията на театралния фотограф Иван Дончев и Мария Ангелова, които са запечатали моменти от работата на артистите и децата на мястото, откъдето програмата започва в началото на новия век – сред магията на родопското село Широка Лъка.

"Сега работя върху документалния филм "Артисти за деца" и си говорих с някои от порасналите деца и хората в Широка Лъка, които с голяма гордост заявяват, че магията на мястото е заредило целия път на програмата. В някакъв смисъл това е така, защото имахме възможност за работа в едно защитено място, в което от една страна децата са изолирани (в дом за деца лишени от родителски грижи – бел. ред.), от друга страна – те живеят сред едно от най-красивите природни кътчета в нашата държава. Това също има много голямо значение за твоето развитие – от какво си заобиколен. Всичките ни фестивали бяха по мотиви на мултикултурни приказки, с професионални костюми и всяка година тези деца имаха възможност да изиграват представленията си на открито, сред стотици хора публика, ставаха видими и изпитваха такава радост от живота чрез театъра, което се явяваше училище за живот. Защото чрез преживяването ние се учим. Тази магия спечели и нашия втори спонсор, който ни помогна да реализираме програмата и в Кения. Имаме с какво да се гордеем. И сега, след толкова години, за мен е много важно да говорим за това, което е постигнато" – казва за Радио България Елена Панайотова.

• Лятна театрална академия за деца в риск „Широка лъка 2012”
  

Резултатите и ползите от артистичните практики Панайотова е описала подробно и в своята първа книга "Приложен театър. Теория и практики от България до Африка", която беше представена на 22 януари в галерия "Средец", в рамките на експозицията. Тя е базирана на докторската й дисертация по темата и две десетилетия личен и професионален опит на два континента.

"Тя по-скоро служи за вдъхновение и дава отправна точка. В теоретичната си част са разгледани много тенденции, обяснява какво значи "приложен театър", как възниква, защото това е термин, който се появява едва преди двайсет години и обхваща едни процеси отпреди пет десетилетия, в които театърът нахлува в други пространства. И аз, и екипът ми сме се учили от опита си и се оказа, че сме били част от едно световно течение на приложен театър и сме създали уникален български модел, който дава своя принос към това течение. В книгата се разглеждат тенденциите за въвличане на изкуство в ранното прогресивно образование в Америка и Европа, какви са техниките и различните методи на приложен театър, защото е толкова важна темата за интеркултурност и мултикултурност, до това да споделя личния си път. Смятам, че книгата е подходяща не само за специалисти театрали, но и за широка публика. Освободена е от тежка академичност и дава перспектива и рефлексия върху един различен образователен и социален модел."

"Приложен театър" се наричат всички практики, които се появяват, след като артистите започват да нахлуват в пространства, които не са типични за театъра, обяснява Елена Панайотова.

"Този вид театър "влиза" в затворите, в социалните домове, появява се плейбек театър, театър за сексуално здраве, "Театър на подтиснатите" през 70-те година в Латинска Америка на Аугусто Боал има огромно влияние и в Европа. При тях публиката не е просто гледащ потребител на представление, тя участва в самото представление. Тоест разрушена е границата между артист-зрител, за да може самата публика да бъде овластена чрез участие в процеса и те да получат някакви рефлектиращи решения на въпроси и ситуации, които ги вълнуват. Тези практики не работят с готова драматургия, те работят със случки от живота или конкретна ситуация. И веднъж, когато "публиката" посмее да обиграе своите въпроси в театрална ситуация, това вече дава самочувствие, че ти можеш да промениш и реалния си живот."

Напълно убедена от опита си, Елена Панайотова категорично заявява, че сега единственото, което следва е това, което вече съществува в Европа – Министерство на образованието и Министерство на културата на България да си подадат ръка, за да може театърът да влезе в образованието. Важно е да се появят дисциплини за обучението на театрални педагози и да се подкрепят преподавателите и артистите, които искат да работят в това поле. Поради тази причина при закриването на изложбата "Артисти за деца" на 31 януари ще се проведе дебат с представители на държавните  институции, за да се обсъдят възможностите и начините изкуството и театърът да влязат в образователния процес в училищата. "Този процес вероятно ще отнеме години, но трябва да започне отнякъде" – признава Елена. Процес, който лично за нея започва сред магическата природа на Родопите, уникалните цветове на Кисуму в Кения и вдъхновяващите усмивки на едни щастливи деца. 

Всичко това може да видим и в изложбата "Артисти за деца" в София, която през месец май ще бъде показана и в още по-голям мащаб в Градска художествена галерия на Русе в рамките на Нощта на музеите. Предвидена е и богата съпътстваща програма от обучения и лекции по фотография и приложен театър. Вече има и заявен интерес и от чужбина, казва Елена Панайотова, която е на финалния етап от завършването на едноименния документален филм за програмата. В него ще видим щастливи и не толкова щастливи истории на деца минали през театралната Академия "Артисти за деца". "Какъвто е и животът. Каквато е и изложбата" – пояснява българската рeжисьорка.

"Много е трудно да се научиш да даваш. Трябва да приемеш, че можеш да дадеш нещо, да посееш семе, но човекът от среща, дали е дете или възрастен, той е отговорен колко от това ще поникне в него и накъде ще го отведе. Затова е много важно да вдъхновиш истинската същност на детето, за да открие само таланта си, радостта от живота си. Всъщност, когато правиш нещо, което обичаш ти се връщаш към радостта от живота и това ти дава много по-големи шансове да се реализираш в бъдеще" – казва в заключение Елена Панайотова.