Скулптурна композиция в родопското село Широка лъка прославя местните гайдари и певци, прочути във всички краища на родината, а и извън нея. Наречена е "Гайдарят", а наскоро в селото беше представен роман със същото заглавие. Отстоящото на няколко километра селце Стойките пък също може да се похвали с уникална забележителност, посветена на традиционния музикален инструмент.

В Стойките се намира любопитен Музей на гайдата. Създаден е с безвъзмездното участие на хора от селото и района, и днес той посреща посетители както от страната, така и от чужбина. Експонатите в него са дарения от семействата и наследниците на именити гайдари от Родопите като Апостол Кисьов, Костадин Варимезов и други. 

Върху мехове на гайди, разположени на т.нар. "стена на Гинес", са записани имената на всички 333-ма гайдари, участвали в поставянето на световния рекорд по свирене на гайда, регистриран през 2012 г.

"В музея може да видим свръх стари ценни гайди, но и различни пособия, свързани с гайдата като инструмент – разказва Диана Георгиева, която е сред създателите на интерактивната експозиция. – Показан е автентичният начин за изработка на частите на гайдата, по който са ги правили в миналото. Има звукова стая, където да чуем звук на гайдата, примесен със звуците от Космоса и да усетим колко много се доближават те, като тон и трептения, до звуците от ручилото на каба гайдата. В един кът можем да сложим слушалки и да чуем запис на соло гайда, а в съседство и друг запис на 333 каба гайди, които изпълняват съответната песен."

В експозицията е демонстриран и процесът на майсторене на пискуните на гайдата от най-използвания за изработката на инструмента дървен материал – бъз. Можете да се "заврете" в търбуха на гайдата, за да проверите каква е тя на допир отвътре, "защото тя е различна отвътре и отвън" – пояснява Диана Георгиева.

Разглеждаме музея заедно с дипломата Светлозар Панов, посланик на България в държави на няколко континента, чийто мандат в Австралия и Нова Зеландия приключи наскоро. Посещението му в Стойките е свързано и с премиерата на току-що публикувания му роман "Гайдарят", за която той избра съседното село Широка лъка, където са сторили чест на музикалния инструмент и хората, които умеят да разказват истории чрез космическия му звук, изграждайки специална чешма в центъра. 

Родовите корени на Светлозар Панов са далеч от това място – в противоположния край на България и по-точно в Разградския регион, където, по думите му, също има традиции в  гайдарството. Може би затова гайдата става част от романа му, но също така тя се явява нишката, която свързва българи и ирландци в художествената творбата на дипломата.

Герои на романа "Гайдарят" са двама млади българи от средата на XIX век, които бягат от османския гнет в родното си село, за да търсят препитание като улични музиканти и по-добър живот в тогавашна Европа.

"Борбата за свобода понякога изисква и жертви, а жертвите са свързани с това човек да напусне своя роден дом, да оцелее, да намери сили, да се пребори с противника и да установи в своя район на свобода. Тръгвайки от България, героите попадат в различни ситуации. От една страна лични любовни, конфликтни и други. От друга – срещи с исторически личности, които са двигатели на своите движения, като героите на Унгария, на Ирландия, на Италия, които в средата на 19 век също търсят свобода от своите окупатори. Мисля, че пътуването между югоизточната част на Европейския континент и най западната – до Ирландия, е един път към свобода, един път на музиката и една пряка връзка между България и Ирландия. Две държави, които обичат, ценят, развиват гайдарското изкуство и са популярни по света със своите гайди."

Снимки: Йоан Колев, личен архив