Деница Тодорова с дебютна изложба в България

Изкуството често пъти е онзи универсален език, който ни доближава един до друг и събира в един миг на съзерцание миналото, настоящето и бъдещето. Такова е изкуството на Деница Тодорова, която след 20 години живот и работа в чужбина и множество самостоятелни изложби в Белгия и Европа откри преди дни дебютната си експозиция в България. В галерия "Сариева" в родния й град Пловдив тя показва нови и специално създадени за случая 40 рисунки – парчета от един монументален "Образ на ръба на материята".

Експозицията заимства заглавието на поема, написана преди години от собственика на галерията и куратор на проекта Веселина Сариева.

"Изложбата представя много абстрактни картини, с много абстрактно звучене, но зад тях се крият вдъхновения, които идват от природата, от снимки на вода, мрамор, цветя. И всъщност "Образ на ръба на материята" е като едно двойно значение между абстрастракцията и реалистичното изображение в едно"– обяснява художничката пред Яна Пункина от програма "Христо Ботев" на БНР.

Самият живот на Деница Тодорова е преплитане на мечти и реалност, между тук и там, тогава и сега. Когато е само на 20 години тя заминава за Белгия, където завършва магистратура по живопис в едно от най-престижните художествени висши училища в Европа - Кралската академия за изящни изкуства в Антверпен.

"Всъщност Белгия стана по някаква случайност. Отидох там да уча по програма Еразъм и осъзнах, че Академията е на едно много високо световно ниво. Привлече ме много съвременното изкуство, работи които не бях виждала дотогава в България и това беше мотивацията ми да остана и да завърша образованието си там. След това, съвсем естествено, цялата ми кариера и успех се случиха в Белгия. Може би по някакъв начин хората в България не са ми обръщали внимание, за да имам повод по-рано и по-често да се връщам тук“- признава Деница.

Едва в края на 2023 година тя представя за първи път свои работи в България, като част от програмата на Националните есенни изложби в Пловдив – престижен форум за съвременно българско изящно изкуство.

Въпреки че е завършила живопис, последните десет години Тодорова е отдадена на първоизточника на всяка велика картина –рисунката. Настоящата експозиция "Образ на ръба на материята" ни среща с характерните за нея рисунки с графит върху тънка хартия, с които тя привлича вниманието на професионалната общност в Европа и печели редица престижни награди и номинации за рисунка. През 2017 г. получава наградата STRABAG Artaward International, за която е избрана сред 800 художници. Няколко години по-рано е отличена с Ronse Drawing Prize, 2014 и 2015 – награда, която има над 55-годишна история.

"Имах голямо вдъхновение от техниката в скулптурата, наречена сграфито – техника за създаване на монументални стенописи в публични пространства, широко известна в Източна Европа в средата на миналия век, която се използва изключително много за украса на сгради и често може да се види по фасадите на сгради в България. Представлява поставяне на няколко слоя различни цветове мазилка, които се дълбаят и така се получава релеф и чрез цветовия контраст се търси формата. Моята техниката представлява един негативен начин на рисунък - взимам един лист, който натривам с графична пудра, правя целия лист много черен и след това отнемам, изтривам от черното и търся светлината. По този начин изграждам формите и това е моята асоциация със сграфитото"- обяснява пред БНР художничката.

И признава, че целият процес на рисуване при нея прилича на артистичен пърформанс, вдъхновен и от нейния баща, който е бил скулптор. Нещо, в което може да се убедите и сами от видео-визитката на изложбата ѝ в Пловдив.

Рисунката има сериозна традиция в България, а в момента интересът към нея се повишава значително навсякъде по света, казва Деница Тодорова. "Всъщност, рисунката рядко е била толкова широко представена в биеналета, панаири на изкуството и изложби, колкото сега"– смята художничката. Щастлива е, че все повече творци избират този подход, за да правят изкуство и все повече се организират специализирани форуми по целия свят.