Очакван с трепет и отбелязван с голяма тържественост, Великден е венецът на Христовото учение. За християните той е сбъднатото обещание за победата над мрака и безсмъртието на човешката душа.
С надеждата за спасение от преходното и тленното, Възкресение Христово вече трето хилядолетие продължава да изпълва сърцата на вярващите с упование в силата на истината и любовта. Както всяка година на този ден, тържествената пасхална литургия започва късно вечерта на Велика събота, а православните храмове са препълнени с хора от всички възрасти:
"Пасхална нощ, свята нощ! А колко тържествено и колко красиво е богослужението на Пасха! И какви дълбоки идеи съдържа то!" – отбелязва професор Иван Денев в статия за пасхалното богослужение на сайта Православието. – Канонът от Велика събота обединява печалното с радостното, унинието с тържествеността. С него фактически завършва съботното богослужение и започва пасхалното. Канонът описва състоянието на човечеството, когато една част от него, в лицето на старозаветните праведници, чества победата на Спасителя над смъртта и ада, и друга част – в лицето на апостолите и учениците Христови, все още в дълбоко униние и скръб."
Изпълнени с благовоние от тамян, напомнящ мирото на жените мироносици, посрещнали първи вестта за Възкресението, храмовете малко преди полунощ символично потъват в мрак. Когато часът наближи, свещенослужителите излизат отвън със запалени свещи и точно в полунощ възвестяват Светлото Христово Възкресение с думите:
"Дойдете, приемете светлина от незалязващата Светлина, и прославете Христа, Който възкръсна от мъртвите".
При възгласа на възглавяващия богослужението "Христос воскресе!", камбаните започват да бият тържествено и миряните отговарят на поздрава с "Воистину воскресе!”. Малко след христосването (размяната на поздрава за Възкресението) голяма част от множеството се разотива, за да останат черкуващите се от енорията.
Най-тържествена и благолепна е пасхалната служба в патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски", където всяка година богослужението се оглавява от Българския патриарх.
За първи път от новата ни история обаче посрещаме най-светлия християнски празник без патриарх. Негово светейшество Неофит ни напусна броени дни преди Великия пост и временно за Наместник-председател на Св. Синод и Наместник на овдовелия Софийски епархийски престол беше избран Врачанският митрополит Григорий.
В навечерието на най-почитания християнски празник Великден Негово Високопреосвещенство се обърна към многобройната аудитория на Радио България с думите:
"Пожелавам на всички едно наистина достойно посрещане на Празника на празниците – Пасха Христова – Великден! Това е Възкресение Христово – Възкресението, което преобърна света и представите на много хора за това какво следва след смъртта. Господ Иисус Христос възкръсна самовластно от мъртвите, победи смъртта и дарува живот вечен на всички нас. Това е наистина Празник на празниците, Тържество на тържествата, най-великата радост за всички човеци. Нека наистина осмислим какво се случва на този ден, защото само тогава ние ще съумеем наистина да празнуваме. Да празнуваме не по светски – на трапези, а да празнуваме с духовна радост! Да ликуваме и да прославим Бога за тази велика милост за нас човеците!" – отбеляза митрополит Григорий специално за Радио България.
Пасхалната утриня завършва със "Слово на Св. Йоан Златоуст", в което всички "постили и непостили" са призовани на Божията трапеза, за да "прегърнат Христовата любов” чрез причастието. След службата миряните си разменят боядисани в червено яйца – символ на Възкресението, и козунаци.
Накрая всички се прибират по домовете си със запалена свещ, за да осветят домовете си с Благодатния огън на Възкресението.
Снимки: БГНЕС, Дарина Григорова
Първата модерна за времето си Коледа се празнува в България през 1879 г. Тя е по европейски образец - с елха, зимни кънки и подаръци. Тогава Младият Александър Батенберг, едва станал български княз, се заема да модернизира страната във всяко едно..
Българската православна църква почита днес свети Наум Охридски. Наум е средновековен български учен и книжовник, роден около 830 г. и починал на 23 декември 910 г. Той бил от благороден произход, но оставил всичко и последвал славянските равноапостоли св...
В светската летопис на следосвобожденска България, митрополит Климент Търновски е известен като Васил Друмев – бележит книжовник и общественик, той води изключително духовен, християнски живот. За езиковедите той е сред най-ярките ревнители на..