Гробницата е била ограбена още в античността, но в прахта по пода са открити златни и позлатени пришивки от изтлели разкошни одежди, части от украшения, а извън могилата – в жертвеник – е положена сребърна каничка. В предверието (дромоса) са открити останките на кон, погребан заедно с тракийския цар, за да му служи в отвъдния живот. В кръглата камера са положени мъж и жена. Погребаният е бил войн. Въоръжен е с копие и крив тракийски къс меч – махайра.
Най-забележителното в последния дом на погребаната царска двойка са изразителните стенописи. В тесния дромос, на височината на очите на преминаващия под наклонения свод, са изрисувани динамични бойни епизоди. Те пресъздават военните подвизи в земния път на одриския владетел. Сцените въвеждат към централните фрески под купола на гробната камера.
Заставайки в средата на малкото кошеровидно пространство, завъртате глава и като филм пред вас се завъртат последните мигове от погребална церемония. В средата е образът на отишлия си цар. Със златен лавров венец на главата той е нарисуван по-тъмен, защото вече е мъртъв. Седи пред отрупана с храна маса. В дясната ръка държи съд с вино. Лявата е вплетена в ръката на насрещно седналата съпруга. Видимо и смъртта няма да ги раздели. Мъжът е вперил поглед в достолепно нагиздената жена. Тя замислено е свела глава и поглед с въпроса – какво предстои след смъртта? Сигурно е любимата съпруга на царя. На нея е отредено да го придружи в отвъдното.
Последната трапеза на двойката таи напрежение. Слугините усилват мистерията. Една поднася на покойния нарове, като символ на безсмъртието. Други принасят на царицата вещите, които ще ѝ служат във вечността. Процесията тръгва. Жени тръбачи известяват раздялата. Мъж носи малка синя кутия. Конярите дърпат оседланите любими жребци на владетеля. Животните предчувстват, че скоро ще бъдат принесени в жертва. Най-нервни са конете, впрегнати в квадригата. Колесничарят с разветия перчем едва ги удържа. Това е последният миг.....
Посетителят вдига поглед нагоре до камъка, покриващ толоса или куполния свод. Над цялата суматоха в кръг летят 3 надпрепускащи се колесници. Това са погребалните игри-състезания, устройвани в памет на споминалия се. Живот и смърт се завихрят едновременно. Пред сетивата "оживяват" хора отпреди 23 века.
Тълкуванията на образите са различни. За едни под купола е нарисувано елинистично погребално угощение. Според други изследователи в героите и сцените трябва да се търси орфическа символика, разказваща за обезсмъртяване душата на погребания и обожествен тракийски цар.
В началото на новия век доцент Константин Бошнаков чрез фотографски анализи открива, че стенописите в тракийската гробница са подписани от своя автор. Художникът е Кодзимасис или Козимасис. На младини е рисувал и друга тракийска гробница – Александровската. Ловните сцени там са доста по-първични като композиция и живопис. Видимо художникът се е развил през следващите десетилетия. Но е продължил със самочувствие да подписва творбите си. Бошнаков открива изписано и името на погребания в Казанлъшката гробница. Той е Ройгос или Райздос, син на Севт, все царе от тракийската държава на одрисите.
В района на Казанлък има около 1500 тракийски могили. Затова наричат Казанлъшкото поле Долината на тракийските царе. Проучени са около 200 могили и 15 гробници. Защо одрисите са решили да погребват своите знатни покойници точно тук? Отговорът на загадката може да е в прочутия мегалит край Бузовград, над Казанлък, или във вече потопения град на цар Севт – Севтополис.
Намерете вашите отговори! Долината на тракийските царе очаква своите нови откриватели.
Вижте още:
Снимки: Иво Иванов
Как е изглеждал животинският свят в района на днешния град Трън преди повече от 80 милиона години - на този въпрос се опитват да отговорят учените палеонтолози от Националния природонаучен музей при БАН. В резултат на лятната им експедиция, която..
Преди 26 години, на 30 септември, по инициатива на Българската православна църква (БПЦ), в София е свикан Всеправославен събор, който да спомогне за преодоляването на разкола сред духовенството ни. Тогава, въпреки увещанията на Истанбулския..
Глава на статуя излезе при разкопките в големия канал на античния град Хераклея Синтика. Тя е на откритата преди дни статуя и вече е в музея на Петрич, за да я поемат реставраторите. „Уникално бе това лято“, каза проф. Людмил Вагалински по повод..
През 2007 г., на 11 юни президентът на САЩ Джордж Буш-младши е на посещение в София. По решение на тогавашния протокол пресконференцията, която дава за..
Православната ни църква почита днес, 11 ноември (по стар стил 24.11.), паметта на свети Мина. В България той е един от най-обичаните светци, който..