Между биологията и църковната иконопис допирателните са неведоми и непонятни за отдадените на науката. Понякога откровенията идват чрез талантите на чистосърдечието и стремежа към духовно израстване, които се проявяват в отделни моменти от живота. Трябва само да разчетем посланията, за да преминем от емпиричното битие към мистичното издигане по лествицата. За Екатерина Титова, доктор на биологичните науки, свикнала да подхожда към всичко по пътя на логиката, вцърковяването идва някак от само себе си, чрез музиката, а после и чрез песнопенията в хора на катедралата "Свети Никола" във френския град Ница.
В началото Катя пеела без да разбира значението на песнопенията и започнала да задава въпроси, но никой не ѝ давал отговори. Благодарение на този интерес обаче се записва да учи като външен студент в Духовната семинария на Руската православна църква в Париж – "Света Геновева". Обучението там ѝ разкрива пътя, който да следва. Още в края на първата учебна година, свещеникът в църквата, където продължава да пее, я благославя да води неделно училище. И докато преподава катехизис на децата, в края на всеки урок рисува заедно с тях. Така, покрай църковното пеене и преподаването в неделното училище започва да учи иконопис в Париж:
"С преподаването осъзнах колко е важно да им предам за любовта, за Бога – разказва Екатерина Титова в специално интервю за Радио България. – Децата са билингви, някои от които с руски корени, други с български. Имаше и наполовина италианци, наполовина французи – в училище говорят един език, а вкъщи друг. Понякога дори говорят два – три различни езика вкъщи и им е много трудно да разберат кои са. Затова им казах, че основното ядро вътре в тях е православието, независимо от каква националност са. И това беше много важно за тях – те имаха такава светлина в очите си и им беше достатъчно. Казах им, че православната църква е техният дом във всяко кътче на света."
И тук стигаме до въпроса, какво отличава вярващия от този, който не вярва?
"Вярващият вероятно е мил човек, който върши добри дела – отговаря Катя. – Той се моли и разбира какво се случва около него, а човекът без вяра сякаш тича като в лабиринт и не може да намери изход. Вярващият ясно разбира за какво е тук и какво ще има след това, как трябва да живее и т.н., защото всички сме привлечени от истината. Струва ми се, че Господ сее това семе във всеки и всички сме свързани с Бога. Струва ми се, че всеки човек търси някаква истина и истината е Господ."
След като завършва семинарията в Париж, Катя овладява художествените техники на стажове в Академията за класически изкуства във Флоренция (Италия) и Академията на занаятите в Москва (Русия). Докато следва осъзнава, че за да рисува добре художникът трябва да се отпусне и да не мисли за нищо. Иконописецът обаче трябва да се моли в Духа и да се събере. Трябва да подреди огромно количество материал около себе си и да се моли, а след това да предаде всичко на дъската.
От иконите на Екатерина Титова струи златна светлина, символ на светостта. Цветовете на образите са нежни пастелни, защото трябва да предразполагат към молитва. "Суетата винаги е ярка. В иконите трябва да е спокойно, това е моето лично виждане. Близо ми е до сърцето", отбелязва Катя.
Освен икони тя рисува и шалове, ветрила и чадъри. Идеята за тях идва докато пее на клиросите в храма "Свети Никола" в Ница, изрисуван целият в стенописи. Споделя със свещеника, че иска да направи нещо оригинално за храма, което всеки може да отнесе вкъщи. Като частица от катедралата, която да напомня за срещата с Бога в храма. Свещеникът много харесва творческото ѝ хрумване и я благославя. Когато се омъжва, Катя заживява в Германия и Австрия, където отец Владимир Тишчук, настоящият предстоятел на Руската църква в София, я венчава.
Така, покрай отец Владимир идва в България и прави изложбата си в Руския културен институт.
Междувременно посещава Велико Търново и Рилския манастир, които буквално я изумяват с духа си:
"Бях във Велико Търново, градът като цяло беше невероятен, има такъв огромен културен пласт. Изпитах такава радост там, истинска експлозия от емоции, тичах из града. Това е духовното сърце на България и се гордеех за вас, че имате такова място. По-хубаво е от Швейцария, има такъв дух, дори само да ходиш по улиците, той е там навсякъде! В Рилския манастир също беше невероятно духовно преживяване. Това е първият манастир, който посетихме в България. Всичко там е хармонично и се прави с любов към Бога – храмове, сгради, а в главния музей сърцата ни спряха. Оставихме душите си там, вероятно, защото никога не сме виждали такава красота никъде другаде в Австрия, или в Германия, или в някои от най-зашеметяващите музеи в Европа. И наистина, вярвам в това. Това е голямо наследство. България е това, което видяхме там. Мисля, че там има такава съкровищница от информация, беше много, много радостно. Да се гордеем с това, да го задържим и съхраним. Да се молим на Бога, така че Той по някакъв начин да подреди всичко и вярата да се развива. Това е много важно. Струва ми се, че единствено вярата запазва нацията, защото без вяра лесно се разпръсваме по ъглите, а с вярата сме единни и с Бога, разбира се."
В края на нашия разговор Екатерина Титова пожелава на българите да живеят в Христос и най-важното да помнят Бога, вярата и историята си. "Тя е толкова богата. Имате прекрасна страна – обичайте я и я ценете."
Интервюто на Дарина Григорова с Екатерина Титова можете да чуете на страницата на Радио България на руски език.
Снимки: Дарина Григорова, facebook.com/RKIC.Sofia, podvorie-sofia.bg, icon-blagovest.com
През 1920 г. една млада жена с деветмесечно бебе е поставена пред тежък житейски избор – да остане в София при своя съпруг, да замине при родителите си в Одрин или да избере установилия се в Солун брат. След два месеца на разпити, молби, писма и..
Неотдавна австрийският град Залцбург присъди най-висшето си отличие в областта на изкуството и културата на композиторката от български произход Александра Карастоянова-Херментин. И макар от десетилетия да присъства с творенията си, а в началото на..
Нуредин Нурединай произхожда от историко-географската област Го̀ра в Североизточна Албания, в която 90 % от жителите се самоопределят като българи ( Преброяване`2023 ) . В Албания най-много са българите в Кукъска Гора и Голо Бърдо..