След Освобождението през 1878 г. страната ни започва да се развива с темпо, което да уплътни пропуснатото през петвековното отсъствие от историческата карта на света. Млади българи завършват престижни европейски университети и донасят наученото в родината, за да допринесат за бурния й разцвет. Мнозина от тях се превръщат в пионери в своята област – такъв е и Стайко Стайков, поставил основите на климатологията в България.
Той се ражда през 1882 г. в Стрелча – град, обзет от революционен дух и жажда за просвета. Баща му Димитър Попстайков завършва пловдивското класно епархийско училище при Йоаким Груев, в което негови съседи по чин са Тодор Каблешков и Иван Вазов, а впоследствие участва в Априлското въстание. Майка му пък произлиза от виден род и брат й Иван Балтов председателства местния революционен комитет.
В среда на непримиримост и стремеж към знания Стайко Стайков прави впечатление на способен и ученолюбив младеж. Едва завършил Мъжката вечерна гимназия в София, постъпва в Централната метеорологична станция и това предопределя по-нататъшната му съдба.
"Стайко Стайков намира работата си за много увлекателна, проявява голям интерес към изучаването и анализирането на климатичните особености на нашата страна – разказва Николета Петкова, директор на Историческия музей в Стрелча. – Започва да учи френски, немски, английски, италиански и дори японски, защото голяма част от научните публикации са на този език. Първоначално е нает като временен пресметач, но постепенно се издига до асистент. Един от неговите приятели в Централната метеорологична станция е Димчо Дебелянов – и той на същата длъжност приет, който пише много шеговити стихотворения за живота там. През 1906 г. Стайко Стайков се записва за студент във Физико-математическия факултет на Софийския университет. За съжаление, в началото на 1907 г. заради т.нар. университетска криза с указ на княз Фердинанд учебното заведение е затворено за шест месеца и всички професори са уволнени."
Семейството му обаче решава да продаде фамилната къща в Пазарджик и с получените пари още през април същата година Стайко Стайков започва образованието си във "Фридрих-Вилхелм" – най-стария берлински университет, днес известен като "Хумболтовия". През 1914 г. той е удостоен с титлата "Д-р по философия" и успешно защитава дисертация на тема "Приноси на климатологията на България – температурни разпределения", а трудовете му по климатология, метеорология и сеизмология се публикуват в най-авторитетните български, немски и италиански научни списания. И въпреки че след завършването му предлагат да остане в Германия, той се връща в родината, където работи до последно в Централната метеорологична станция.
Още през 1904 г. Стайко Стайков прави първата си научна публикация "Едно ново атмосферно смущение" в германско списание. През същата година инсталира първия български сеизмограф в София и се занимава с разчитането на данните. Негова е и заслугата за създаването на т.нар. Стайкова метеорологична клетка, която самият той изработва от импрегнирано чамово дърво, за да се поставят термометрите. Ученият е автор също така на формула за установяване на дълбочината на хипоцентъра и откривател на връзката между далечината на епицентъра и първите два вида обемни вълни при земетресенията.
"В работата си по разрушителното Горнооряховско земетресение през 1913 г., публикувана посмъртно през 1917 г., д-р Стайко Стайков прави прекрасен теоретичен анализ на описателните данни от засегнатите райони – казва Николета Петкова. – Този анализ е препратен до метеорологични станции в Европа и се приема като еталон за изследване на подобно земетресение. Основните му работи са в областта на климатологията – той начертава първите изотерми на България, разделя страната на четири климатични области, определя и вертикалния температурен градиент. А когато през 1915 г. вследствие на войната изплува въпросът за прехраната, подготвя обширен рапорт до Министерския съвет относно реколтата и по какъв начин може тя да се увеличи."
За съжаление, голяма част от двайсет и петте научни трудове на д-р Стайко Стайков са публикувани посмъртно, защото щабът на армията му нарежда да се яви като новобранец в 27-и пехотен полк. Още в началото на военните действия той е изпратен на разузнаване, но попада в засада и през нощта на 4 ноември 1915 г. – едва 33 годишен, е убит край струмишкото село Орманли по време на Първата световна война.
"Добродушен, благ и търпелив" – така хората, докоснали се до Стайко Стайков, описват този талантлив учен, отишъл си без време. В мизерните години на следването в Германия неговите колеги от Централната метеорологична станция работят извънредно, за да му осигурят необходимите данни за дисертацията и дори събират пари за полезния в работата часовник хронометър "Зенит". Когато загива на фронта, бойните му другари успяват да приберат тялото, да го погребат в офицерски гробища – въпреки че не е достигнал този чин, и да му издигнат паметник от мрамор. Паметта на д-р Стайко Скайков е почетена и от научната общност с доклад на проф. Каснер от Берлинския университет, изнесен пред Германското метеорологическо дружество, чийто член е българинът.
Годеницата му Богдана Атанасова – приятелка на поетесата Елисавета Багряна, също изживява болезнено смъртта на своя любим и дълги години не встъпва в брак, споделя нейната внучка Мария Сахатчиева.
"Ние дори не знаехме, че той е бил сгоден – добавя Николета Петкова. – Случи се така, че гостувахме с изложба за Стайко Стайков в Историческия музей в Белово. Влезе една дама, която погледна снимката му и каза: "Това е годеникът на баба ми." След което започна да разказва неговия живот."
С любопитната съдба на учения, представена чрез личните му вещи, писма, разписки от метеорологични станции и европейски университети, насоки за развитие на неговата дисертация и много други експонати, можем да се запознаем, ако посетим пътуващата изложба на Историческия музей в Стрелча "Д-р Стайко Стайков – живот, отдаден на науката", която гостува на Националния политехнически музей в София до 7 май т.г.
"Тази съдба, която сме разказали в изложбата, разкрива един достоен млад българин, който умира във време на големи научни открития, на исторически промени и на една голяма война, засегнала цяла Европа и не само – изтъква авторът на изложбата Николета Петкова. – В нея може да се види и индивидуалното достойнство на д-р Стайко Стайков като човек, като родолюбец, като учен. Въпреки че е роден след Възраждането, той е изпълнен с възрожденски дух и отдава живота си за родината. Според мен изводът е, че това е рядко талантлив учен, който изживява живота си на един дъх, служейки всеотдайно на науката и на България. Затова и всички ние трябва да се учим от такива хора."
За краткото време, в което работи, д-р Стайко Стайков успява да издигне българската метеорология, сеизмология и климатология на нивото на европейската наука.
Снимки: БТА- архив, БГНЕС- архив
През 2007 г., на 11 юни президентът на САЩ Джордж Буш-младши е на посещение в София. По решение на тогавашния протокол пресконференцията, която дава за медиите се провежда сред експонатите на Националния археологически музей. Официалният обяд за госта..
Православната ни църква почита днес, 11 ноември (по стар стил 24.11.), паметта на свети Мина. В България той е един от най-обичаните светци, който най-бързо помага на вярващите, отправили искрена молитва към него. Иконата на св. Мина в..
Археолози проучиха некропол в местността Каваци край Созопол. Периметърът, в който се намира е част от историята на Аполония Понтийска и е датиран от IV в. пр. Хр. " Това е един много участък с интересни погребения, в които се открива нюанс на..