Българската национална доброволческа рота 4093, като част от състава на Американските въоръжени сили в Западна Германия, се създава на 20 октомври 1951 година. Това не е лесен процес, но показва, че има немалък брой наши сънародници, които не са съгласни с порядките, управлението и репресиите в страната ни, започнали след 9 септември 1944 година. Огромна част от тях се намират в различни европейски столици, тъй като в България те са обявени за невъзвращенци, а животът им там е поставен на карта. Като политически емигранти, някои от тези българи се обединяват в две формирования, създадени през 1948 година – Български национален комитет (БНК), начело с д-р Г. М. Димитров и Български национален фронт, ръководен от Иван Дочев.

Американската дипломация избира да си сътрудничи с Българския национален комитет и се свързва с неговия председател Г. М. Димитров. Подтиква го да започне създаването на национални доброволчески роти, каквито се организират в различни европейски държави от руски, чехословашки, естонски, латвийски и литовски емигранти. Статутът на участниците в тях е уреден със специален закон, приет от американския Конгрес на 30 юни 1950 година, който позволява на чуждестранни граждани да служат в американските въоръжени сили. През 1951 г. Конгресът решава и още един въпрос – отпуска целеви средства в размер на 100 милиона долара за подобни формирования, създадени от емигранти. В свое изследване по темата, историкът от Военната академия "Г.С. Раковски" Стоян Николов обяснява:

"Първите български доброволци пристигат още през септември 1951 година в казарма в градчето Цайлсхайм – предградие, а днес квартал на Франкфурт на Майн, а попълването на ротата продължава няколко месеца. Те идват нелегално от Франция до казармата в американската окупационна зона. Всички те са длъжни да попълнят въпросник, издаден от главната квартира на Северно командване на 7-а американска армия в Западна Германия, за да се провери тяхната политическа и военна надеждност. Ротата е сформирана официално на 20 октомври 1951 година с Генерална заповед №53, издадена от главната квартира на Военното командване на САЩ. Тя е с числен състав от 200 души, разпределени в 4 взвода от 40 души за охрана и взвод "Администрация". Американските въоръжени сили организират транспорта на първите групи доброволци – 116 души, прехвърлени със самолети от Неапол и Истанбул, до американската база край Франкфурт на Майн. Самата рота е организирана по образец на американската пехотна рота, като към нея са прикрепени капитан и старши сержант от Американските въоръжени сили."  

С решение на президента Айзенхауер от 14 февруари 1953 г. се поставя задача за изграждане на 15 батальона с обща численост от около 25 000 души. В тези "трудови роти" под командването на Американските въоръжени сили (АВС ) в Европа влизат около 5000 източноевропейци, които трябва да подпомогнат американските военни като охрана и логистика и след тригодишна служба да могат легално да емигрират в САЩ. Тези единици са под контрола на Американските въоръжени сили в Европа и нямат общо с военни структури на НАТО.

От април 1953-а, за период от три месеца, ротата е преместена от Цайлсхайм в близкото градче Ешборн до Франкфурт. Част от задачите още от създаването ѝ са свързани с  патрул пред главната квартира на Северното командване на АВС, подсигуряване нощната охрана на вилата на военния губернатор на Американската окупационна зона – генерал Луциус Клей и пред радио предавателя на американската армия. Охраняват още машинни и химически депа.

Дейността на ръководителите на ротата не остава незабелязана и от българските власти:

"Командири на ротата са Стефан Бойдев, Борислав Байчев и Димитър Кръстев – пояснява историкът Стоян Николов. – Тримата са типични представители на участта на бившите български царски офицери под ударите на отечественофронтовската власт в България. Разправата с тях протича по различен начин, но всички те в разцвета на силите си са изхвърлени от армията. Може би най-христоматийна е Регентска заповед Номер 58 от 22 юли 1946 г., която е категорична – уволнява се за груби фашистки прояви летец-пилотът от щаба на Въздушните войски поручик Борислав Панайотов Байчев."

Неколкократни са опитите на българската Държавна сигурност да внедри свои агенти в ротата, но те са разкривани и са оставали неуспешни. До разформироването ѝ през 1964 година сведенията сочат, че Въоръжените сили на САЩ изразходват за ротата около 150 милиона долара.

Снимки: НВИМ, БГНЕС, facebook.com / DRGemeDimitrovGeorgiMihovDimitrov