Намираме Феникс Върбанов в привидното безвремие между две изложби; между уловената пулсация на времето, душата и сърцето и движението към новите идеи, от които ще се освободи нов дух; между имагинерното и едновременно с това физическо съжителство на три равнопоставени същности, съпътстващи всеки един дъх, всяка една крачка, всеки един полет в одисеята му на творец.
Космополитният художник пристигна от Париж, за да представи пред българската публика концепция, родена в застиналия свят на пандемично време. Докато чрез изложбата "Пулсации" той търси вибрациите на необятното пространство около и в нас, в "Мъртво течение" достига вътрешна дълбочина, в която пулсират емоции, наситени до тъмночервено.
"Капка в океана" – така Феникс Върбанов озаглавява голямата творба, която ще бъде поставена в центъра на предстоящата му изложба в София и осъществена на място. Идеята на всички творби в "Мъртво течение" е да вдъхнат в зрителя усещане за безкрайност, разкрива авторът им и добавя: "Не искам да слагам рамка и стъкло – работите ще бъдат свободни и може би дори ще тръгнат в пространството."
Какво ли обаче затваря той в лично своята си капка?
"Това е една съвсем малка капка в историята на изкуството и на живота, която, надявам се, прави вълнички и въздейства емоционално на хората – отговаря Феникс Върбанов. – Тя трябва също така да предизвиква движение в тяхното въображение, да ги стимулира в личния подем и любов към изкуството. Духовното е много важно за тази малка капка и – както се казва, капка по капка вир става, да може да допринесе за една борба за мир на този свят."
Заради китайската вълна у себе си – придошла с рождението му от неговата майка Сун Хуай Куей от династията Мин, той избира хартията и туша и с нежно съприкосновение създава черно-бели абстрактни светове, в които зърналият ги да развихри въображението си и навлизайки в тях да се докосне до ненадейно изникнало прозрение. Но все по-често в този свят на съзерцание, чистота и покой нахлува драматизъм, обагрен в буквалността на червената палитра, с която ни залива отреденото на всички нас време.
"Червеното е символ на кръвта, която тече в нас, на кръвта, която се пролива, но и на чистата енергия, вулкана, изригващата лава, свързващи ни с природата – обяснява Феникс Върбанов в интервю за Радио България. – Чрез изкуството ние съзерцаваме, медитираме и аз бих искал да излекувам себе си и света от тежкото бреме най-вече на войните и сблъсъка на различните цивилизации. Мисля, че това е един начин хората по-скоро да се сближават, отколкото да живеят в конфликти."
Самият той, поел в себе си отломки от далечни цивилизации и култури, открил смисъл и постигнал хармония между тях, осъзнава, че най-важното нещо е духът.
От Китай Феникс Върбанов взема техниката, с която създава своите творби. "Това е една много хубава хартия, изработена по традиционен начин, както и тушът", казва художникът. Към тях той привнася елементи от западната култура, станала негова същност още от юношеските години в Париж: "Намирам вдъхновение в съвременните артисти – абстракционистите, конструктивистите, експресионистите, и това е моят път".
А българската част? "Яко тече българска кръв в мен" – звучи лаконичната версия на отговора.
"Българската част – това е една драматургия, една дълбока балканска емоция – продължава той. – Израснал съм в България и съм тясно свързан с емоционалния подход към нещата. Не трябва да се забравя, че баща ми е българин и той ми предаде своя български мироглед, характеризиращ се с дълбочина, красота и, да, драматургия."
Историята на родителите му – майстора на текстила Марин Върбанов, поделил живота си между България, Китай и Франция, и китайската аристократка Сун Хуай Куей, успешен художник, модел и актриса, бележат и неговата съдба. Изоставяйки безгрижното си детство в софийски бохемски дом, едва четиринайсетгодишен заминава за Париж, където баща му е поканен от министъра на културата да създаде ателие за съвременни гоблени. Семейството успява да напусне оградената с телени огради комунистическа България след "много тичане и писане кофи с мастило", по думите на Марин Върбанов. Там синът научава френски и завършва Lycèe Pilote de Sèvres и Ecole Nationale Supèriore des Beaux-Arts. Ала преди да се случи всичко това започва приказката за едно българско момче от Оряхово, което грабва възможността да учи за художник в Пекин, и за китайската студентка по живопис – самата тя уханно цвете като името си.
"Винаги е имало голям интерес към тази фантастична любовна история – разказва Феникс Върбанов. – През 50-те години на миналия век баща ми е бил изпратен да учи изкуство и по-точно текстил в Пекин, където се запознава с майка ми. Когато решават да се оженят, е трябвало да пишат писма до министър-председателя Чжоу Енлай, тъй като бракът между китайка и чужденец е бил прецедент. Той обаче дава съгласие заради дружбата между комунистическите държави и двамата се женят в Пекин през 1954 г. После те се завръщат в България, където се раждам аз. Двамата стават артистична двойка и започват да творят в българското арт пространство. Баща ми отваря катедра и ателие в по текстил в Художествената академия, а майка ми работи в Центъра за нови стоки и мода и също така прави живопис и рисува портрети."
След преселването си в Париж, Марин Върбанов се запознава с Пиер Карден, който приветства революционното му виждане да превърне гоблена в модерна инсталация и купува негови творби за центъра си по изкуства на Пето авеню в Ню Йорк. Освен това дизайнерът остава очарован от Сун Хуай Куей – през 80-те години тя успява да организира първото му модно дефиле в азиатската страна, при това в Забранения град на Пекин. Междувременно Феникс Върбанов завършва образованието си във френската столица и специализира в Китайската академия по изкуства в Хан Джоу. През 1992 г. той прави първата си самостоятелна изложба в галерията на Пекинската художествена академия и впоследствие излага свои творби в редица градове – сред тях Париж, Ню Йорк, Люксембург. През 2016 г. пък открива "Следи по пътя", които го отвеждат в града на детството му.
В картините си Феникс Върбанов не предлага разпознаваеми от пръв поглед образи, а оставя на зрителя да вложи своята интерпретация. Какъв е резултатът от този прочит?
"Всеки, който изразява някакви чувства към моите творби, ми дава подкрепа, енергия да продължа по пътя – казва той. – В този диалог хората остават изненадани, защото това, което правя, е малко по-различно от създаваното в нормалния свят. Може би се намирам в едно мистично пространство – моята планета, където търся своите идеи. Не мисля обаче, че то е херметически затворено и в момента отварям вратите и прозорците към светлината."
В този процес Феникс Върбанов понякога използва и двете си ръце, за да си поиграе с материята в търсене на хармония, равновесие, баланс.
"Често лявата ръка е по-слаба и по-чувствителна, а дясната – по-сигурна – добавя артистът. – Те са като две сили, две енергии, като Ин и Ян, които или се сблъскват, или се смесват, или се прегръщат. Обичам да рисувам с двете си ръце и защото това дава симетрия на пространството, на линията, а освен това е провокация, създаваща друга вибрация."
С Феникс Върбанов водим този разговор в навечерието и на най-българския празник – 24 май. Спомените от България, до̀сега до нея чрез изкуството и прекрасния български език, на който се изразява – всичко това подсказва какво означава за него това духовно наследство:
"То е много богато – споделя творецът. – В България има много добри художници, писатели, музиканти, от които черпя енергия и сила, затова и се завръщам всяка година. Българската култура ми дава наистина много и аз се нуждая от това трогателно и заразяващо отношение към света. В България има вяра към нещо силно и духовно, което ме зарежда и винаги се връщам в ателието в Париж изпълнен с нови идеи, нови виждания и нов мироглед към света."
Подобно на митологичната птица, чието име носи, Феникс Върбанов често изпепелява себе си и възкръсва за ново начало.
"Бих казал, че всеки пет минути изгарям и се възраждам – споделя той. – Изкуството ми дава сила да превърна усещането за смъртта във възраждане. Иначе в реалния свят съм имал трудни моменти, които съм преодолявал, и често съм се борил със себе си, търсейки своето място в изкуството."
Художникът се надява това възраждане да се усеща в неговите творби. Някои от тях съвсем скоро ще бъдат изложени в столичната галерия "Аросита" (16 – 31 май), където ще открие поредната си изложба на родна земя.
Снимки: Диана Цанкова, БНР - Ани Перова, личен архив
De Là Trâp – това звучно име привлече вниманието на феновете на хип-хоп културата и у нас през настоящата година. Само за два месеца съвместният проект "333" с хитовия рапър 100 кила събира близо 1 милион гледания в една от мрежите за видео..
Макар и дошли с призванието да въздигнат нашия свят, избраните не само следвали предначертания им път, но и рискували да не разкрият докрай себе си заради святия за тях дълг към Отечеството. Сред тези възрожденски българи бил Христо Цокев, останал..
"Аз съм българче. Обичам наште планини зелени, българин да се наричам – първа радост е за мене" - гордо пише в Следосвобожденска България Патриархът на българската литература Иван Вазов. Днес, век по-късно, едно младо момиче, второ поколение българка..